— Ами Оливър? — пита. — Ти вече не можеш да живееш с него. — Тя избърсва още една сълза. — Чувствам се ужасно, Бен. Чувствам, че те откъсвам от твоето малко момченце.
Тя закрива лицето си с длани и избухва в ридания и аз повече не мога да търпя нито секунда. Отбивам колата отстрани на шосето и включвам аварийните светлини. Разкопчавам предпазния колан, протягам ръка през седалката и притеглям Фалън към себе си.
— Бебче, не — шепна. — Моля те, не плачи за това. Аз и Оливър… всичко помежду ни е идеално. Аз го виждам когато искам, почти всеки ден. Не е нужно да живея с майка му, за да продължа да го обичам.
Прокарвам ръце през косата й и я целувам по слепоочието.
— Всичко е наред. Нещата са супер, Фалън. Единственото, което не е наред в живота ми, е фактът, че ти не си част от него всеки ден.
Тя се отдръпва от рамото ми и подсмърква.
— Това е единственото, което не е наред и в моя живот, Бен. Всичко останало е идеално. Имам двама най-добри приятели на света. Обичам театралната школа. Обичам работата си. Имам един и половина страхотни родители. — Изрича последното през смях. — Но единственото, което ме натъжава — най-важното нещо — е, че мисля за теб всяка секунда от всеки ден и не знам как да те забравя.
— Недей — умолявам я. — Моля те, не ме забравяй.
Тя свива рамене и вяло се усмихва.
— Не мога. Опитах, но мисля, че трябва да започна да посещавам сбирки за анонимни алкохолици или нещо подобно. Мисля, че ти си в кръвта ми.
Аз се смея, облекчен, че тя… че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно.
— Бен? — пита тя. — Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще повърнеш.
Смея се и клатя глава.
— Не, няма. Просто наистина имам нужда да ти кажа, че те обичам, но чувствам, че съм длъжен да те предупредя, преди да го направя.
— Добре — съгласява се Фалън. — Да ме предупредиш за какво?
— Че като се съгласяваш да ме обичаш, ти поемаш огромна отговорност. Защото Оливър винаги ще бъде част от живота ми. И имам предвид не като племенник, а като мой син. Празненства за рожденни дни, бейзбол и…
Тя закрива устата ми с длан, за да ме накара да замълча.
— Да обичаш някого не означава да обичаш само него, Бен. Да обичаш някого означава да приемеш всички неща и хора, които обича този човек. И аз ще ги обичам. Ще го направя. Обещавам.
Аз наистина не я заслужавам. Но я привличам по-близо и я нагласям върху коленете си, с гръб към волана.
— Обичам те, Фалън. Повече от поезията, повече от думите, повече от музиката, повече отколкото обичам гърдите ти. И двете. Имаш ли някаква представа колко много е това?
Тя се смее през сълзи, а аз притискам устни до нейните, защото искам да запомня тази целувка по-силно, отколкото всяка друга, която съм й дал. Въпреки че продължава само няколко секунди, защото Фалън се отдръпва и казва:
— Аз също те обичам. И мисля, че това беше много яко обяснение в любов. Такова, че дори не е нужно да се подмазваш, затова искам веднага да отидем в апартамента ти и да се любя с теб.
Целувам я бързо, а после я избутвам обратно на пасажерската седалка, за да се върна на шосето. Фалън закопчава предпазния колан и додава:
— Но утре сутринта очаквам закуска.
— И така, технически, ние сме прекарали само приблизително двайсет и осем часа заедно, откакто се запознахме — заявява Фалън.
Двамата сме в леглото ми. Тя се е излегнала върху мен и прокарва пръсти по гърдите ми. Щом се озовахме в апартамента ми, аз я любих. Два пъти. И ако тя не престане да ме докосва така, ще се случи за трети път.
— Това време е повече от достатъчно, за да разбереш, че обичаш някого — отвръщам аз.
Ние пресметнахме цялото време, което фактически сме прекарали заедно в продължение на четири години. Честно, аз смятах, че е много повече, защото така го чувствам, но Фалън беше права, когато каза, че даже няма два пълни дни.
— Погледни го от друга страна — задълбавам аз в темата. — Ако имахме традиционна връзка, щяхме да излезем на няколко срещи, може би една или две седмично, всяка от които щеше да продължи по няколко часа. Това прави средно по дванайсет часа за първия месец. Да допуснем, че през втория месец ще имаме две срещи с преспиване. Следователно, може да се каже, че двойките, които са прекарали двайсет и осем часа заедно, са навлезли в третия месец на връзката си. А третият месец е общоприетият месец за „обичам те“. Така че технически, ние сме на правилен път.