Ако бях Бентън Джеймс Кеслър, щях фалшиво да се зарежа на минутата.
Глава 2
Подпирам глава на ръце и я чакам да се върне от тоалетната.
Всъщност би трябвало да си тръгна.
Но не искам да си тръгна. Имам чувството, че прецаках деня й с номера, който току-що погодих на баща й. Колкото и да се опитвах да изгладя нещата, не успях да се промъкна грациозно като лисица в живота на това момиче. Нахлух в него с изтънчеността на седемтонен слон.
Защо изобщо ми хрумна да се намеся? Защо реших, че тя не е способна сама да се справи с баща си? Навярно в момента ми е яко ядосана, а ние се преструваме на гаджета едва от половин час.
Затова предпочитам да нямам истински гаджета. Дори не мога да се преструвам, без да подхвана караница.
Но току-що й поръчах топла порция сьомга, така че това може би отчасти ще компенсира всичко останало.
Тя най-сетне излиза от тоалетната, но щом забелязва, че все още седя от нейната страна в сепарето, тутакси застива. Смутеното й лице съвсем явно подсказва, че е била сигурна, че ще съм си отишъл, когато се върне на масата.
Би трябвало да съм си тръгнал. Трябваше да съм си тръгнал преди половин час.
Но, както се казва — било каквото било.
Изправям се и с жест я приканвам да седне. Без да откъсва подозрителния си поглед от мен, тя се плъзга на мястото си. Пресягам се към съседното сепаре и вземам лаптопа си, чинията с храната и питието си. Оставям ги върху масата й и се настанявам на мястото, което допреди минути заемаше онзи кретен баща й.
Тя свежда очи към масата, явно чудейки се къде се е дянал обядът й.
— Рибата беше изстинала — осведомявам я. — Казах на сервитьора да донесе нова порция.
Погледът й се стрелва към мен, но главата й остава неподвижна. Фалън не се усмихва, не ми благодари. Просто… се взира в мен.
Отхапвам от бургера си и започвам да дъвча.
Знам, че тя не е срамежлива. От начина, по който говореше с баща си, беше ясно, че тя е дръзко момиче, затова съм малко смутен от сегашното й мълчание. Преглъщам сдъвканата храна и отпивам от содата, като през цялото време не откъсвам поглед от нея. Иска ми се да кажа, че мислено подготвям блестящо извинение, но не е така. Изглежда, мисълта ми е еднопосочна и в момента тя ме насочва към две неща, за които не би трябвало да мисля точно сега.
Гърдите й.
И двете.
Знам. Жалък съм. Но щом ще седим тук и просто ще се блещим, би било хубаво, ако тя носеше малко по-деколтирана дреха, вместо тази риза с дълъг ръкав, която оставя всичко на въображението. Навън е почти двайсет и седем градуса. Тя би трябвало да е облечена с нещо не толкова… навеждащо на мисълта за манастир.
Двойката, седяща през няколко маси, става и се запътва към изхода. Забелязвам, че Фалън извръща глава от тях и оставя косата й да падне върху лицето като защитна преграда. Не мисля, че Фалън дори осъзнава, че го прави. За нея изглежда е естествена реакция да се опитва да скрие това, което смята за свои недостатъци.
Затова навярно е облечена с риза с дълги ръкави. Така никой не може да види какво се крие под дрехата.
Разбира се, тази мисъл отново ме връща към гърдите й. Дали те също са покрити с белези? Каква част от тялото й е засегната?
Започвам мислено да я разсъбличам, но не сексуално. Просто съм любопитен. Наистина любопитен, защото не мога да престана да я зяпам, а това не е типично за мен. Моята майка ме е възпитала да бъда по-тактичен, но е забравила да ме научи, че в живота се срещат момичета като това, които подлагат на изпитание добрите маниери само с факта, че съществуват.
Изминава цяла минута, може би две. Аз съм изял почти всичките си пържени картофки, докато наблюдавам как моята събеседница ме наблюдава. Тя не изглежда сърдита. Нито изплашена. Сега дори не се опитва да прикрие белезите, които толкова отчаяно се старае да скрие от всички останали.
Погледът й бавно се спуска надолу, докато накрая се спира върху тениската ми. Известно време я изучава внимателно, после отмества очи към ръцете, раменете и лицето ми. Задържа ги върху косата ми.
— Закъде си бързал толкова тази сутрин?
Въпросът й е невероятно странен и аз застивам насред хапката, която дъвча. Мислех, че първият въпрос, който ще ми зададе, ще бъде защо съм се осмелил да си завирам носа в личния й живот. Минават няколко секунди, докато преглътна хапката, отпия от содата и избърша устата си, а сетне се облягам назад.