— Защо си направила татуировката? — попитах я аз. — За да знае баща ми, че го обичаш?
Мама поклати глава.
— Не я направих за баща ти, нито заради него. Направих я най-вече за себе си, защото със стопроцентова сигурност знаех, че съм се научила да обичам безкористно. За пръв път исках повече щастие за човека, с когото бях, отколкото за себе си. И комбинацията от моите две най-любими неща беше единственият начин, който ми хрумна, за да опиша любовта, която изпитвах. Исках да запомня това чувство завинаги, в случай че никога повече не ме споходи.
Не успях да прочета прощалното писмо, което тя бе оставила, но бях любопитен дали си е променила мнението за безкористната любов. Или може би е обичала безкористно само моя баща, но никога собствените си деца. Защото самоубийството е най-егоистичното нещо, на което човек е способен.
След като я открих, аз проверих дали наистина си е отишла и след това се обадих на 911. Трябваше да остана на линия с оператора, докато дойде полицията, така че нямах време да претърсвам стаята й за предсмъртно писмо. Полицаите го бяха намерили и го бяха взели, и с помощта на пинцети го бяха сложили в прозрачен плик. И когато го запечатаха като веществено доказателство, аз просто нямах смелост да ги помоля да ми дадат да го прочета.
Един от съседите, господин Мичъл, беше вкъщи, когато те си тръгнаха. Той увери полицаите, че ще остане с мен, докато братята ми се върнат, така че ме оставиха на неговите грижи. Но веднага щом полицейската кола потегли, аз заявих, че съм добре и трябва да се обадя на някои роднини. Той ми каза, че и без това се налагало да отиде до пощата, но по-късно щял да се върне, за да ме види.
Звучеше така, сякаш е умряло кучето ми и той искаше да ми каже, че всичко ще бъде наред. Че мога да си взема ново.
Щях да си избера йоркширски териер, защото точно на това приличаше кървавото петно, когато затворя дясното си око и погледна косо.
Чудя се дали съм в шок. Затова ли не плача?
Мама щеше да се ядоса, че не плача точно сега. Сигурен съм, че вниманието е изиграло поне малка роля в нейното решение. Тя обичаше вниманието, не в лошия смисъл. Това е просто факт. И не съм сигурен дали отделям достатъчно внимание на смъртта й, след като още дори не съм заплакал.
Мисля, че просто съм объркан. Тя ми се струваше щастлива през по-голямата част от живота ми. Разбира се, имаше дни, когато беше тъжна. Заради приключили връзки. Мама обичаше да бъде влюбена и до момента, когато отнесе лицето си, тя беше привлекателна жена. Много мъже смятаха така.
Но мама беше и умна жена. И макар че връзката, която смяташе за обещаваща, беше приключила преди няколко дни, тя не приличаше на човек, който ще отнеме живота си, само за да докаже на един мъж, че е трябвало да остане с нея. И тя никога не беше обичала някой мъж толкова силно, че да чувства, че не може да живее без него. И без това подобна любов е нереална. Щом родителите могат да преживеят загубата на децата си, тогава мъжете и жените могат лесно да прежалят раздялата с любимия човек.
Изминаха петнайсет минути, откакто размишлявах защо го е направила, но нито на сантиметър не се бях приближил към отговора.
Реших да проведа разследване. Чувствам се малко виновен, защото тя е моя майка и има право на личен живот. Но ако човек е имал време да напише предсмъртно писмо, той със сигурност е разполагал с достатъчно време, за да унищожи всичко, което никога не би желал децата му да открият. Прекарах следващия половин час (защо Кайл още го няма?), ровейки се из вещите й.
Преглеждам телефона й и пощата. След като прочетох няколко есемеса и имейла, вече бях убеден, че знам точно защо майка ми се беше самоубила.
Името му е Донован О'Нийл.
Глава 24
Изпускам листа с името на баща си. Той пада на пода ведно с още няколко, които току-що прочетох.
Избутвам ръкописа от коленете си и припряно се изправям. Хуквам към спалнята и избирам врата номер едно. Вземам душ с надеждата да се успокоя достатъчно, за да продължа да чета, но плача през цялото време. Нито един шестнайсетгодишен младеж не бива да преживява това, на което е бил подложен Бен, но аз все още нямам отговор на въпроса какво общо има всичко това с мен. Но сега, след като знам, че баща ми е бил свързан по някое време с майката на Бен, имам чувството, че скоро ще науча всичко. Не съм много сигурна, че искам да продължа да чета, но след като вече съм започнала, не мога да спра. И въпреки че ми се повдига и в продължение на петнайсет минути ръцете ми треперят от страх да прочета какво общо има баща ми с всичко това, се заставям да продължа.