Донован прекарва следващите няколко минути да мие и лъска колата си, което ми се струва доста странно в този късен нощен час. Може би през деня отсъства от дома си. Това би трябвало да дразни съседите, макар че техните домове са разположени достатъчно далеч един от друг, за да забележи някой какво става в съседство, освен ако сам не пожелае.
Той изважда от гаража туба с бензин и пълни резервоара. Чудя се дали не е нужен някакъв специален бензин, след като не зарежда колата на бензиностанция.
Мъжът забързано оставя тубата до колата, после бърка в джоба за мобилния си телефон. Поглежда екрана и приближава телефона към ухото си.
Интересно, с кого ли говори. Чудя се дали е друга жена — дали това е причината да изостави майка ми.
Но после разбирам всичко — по това как ръката му стиска тила му. По раменете, които се отпускат и той започва да тръска глава насам-натам. Започва да крачи наоколо, разтревожен, разстроен.
Човекът в другия край на линията току-що му е съобщил за смъртта на майка ми.
Стискам волана и се накланям напред, попивайки с поглед всяко негово движение. Ще заплаче ли? Тя заслужава ли той да се свлече на колене? Дали ще мога да чуя агонизиращия му вик от мястото си?
Той се обляга на безценната си кола и приключва разговора. Взира се няколко секунди в телефона. Да, преброих ги.
Пъха обратно телефона в джоба си и после по великолепен начин изразява мъката си, забивайки юмрук във въздуха.
Не удряй въздуха, Донован. Удари колата си, ще се почувстваш много по-добре.
Той грабва парцала, с който преди това бе лъскал колата, и го хвърля на земята.
Не, Донован. Не парцала. Удари колата. Покажи ми, че си я обичал повече от колата си и тогава може би няма да те мразя толкова силно.
Той замахва с крак и ритва тубата с бензин, изпращайки я няколко метра през моравата.
Удари шибаната си кола, Донован. Тя може би сега те наблюдава. Покажи й, че сърцето ти е толкова разбито, че дори вече не те е грижа за собствения ти живот.
Донован разочарова двама ни, когато нахълтва в къщата, без нито веднъж да пипне с пръст безценния си автомобил. Мъчно ми е за мама, че той не се разбесня, не се разкрещя, не изпадна в истерия. Дори не съм сигурен, че се е разплакал, бях прекалено далеч, за да видя.
Флуоресцентните светлини в гаража угасват.
Вратите на гаража започват да се спускат.
Поне е достатъчно разстроен, за да вкара колата вътре.
Още няколко минути наблюдавам къщата, чудейки се дали той ще излезе отново навън. Когато това не се случва, аз започвам да ставам неспокоен. Огромна част от мен иска да потегли и никога повече да не помисля за този мъж, ала една малка част се изпълва с любопитство, което с всяка секунда нараства.
Какво й е толкова специалното на онази шибана кола?
Всеки, който току-що е получил толкова съсипваща новина, ще пожелае да се нахвърли върху най-близката вещ. Всеки нормален влюбен мъж би забил юмрук в капака на колата. Или, в зависимост от това колко силно е обичал тази жена, може би даже щеше да фрасне предното стъкло. Но този кретен просто хвърли парцала на земята. Избра да изкара яда си върху стар, непотребен парцал.
Би трябвало да се засрами.
Трябва да му помогна да скърби истински.
Аз трябва да ударя капака на колата вместо него. И макар да знам, че от това няма да излезе нищо добро, излизам от моята кола и вече съм изминал половината път, преди да си напомня, че идеята не е добра. Но когато се води борба между адреналина и съвестта, адреналинът винаги печели.
Приближавам до колата и дори не си давам труд да се огледам, за да видя дали има някой на улицата. Знам, че наоколо е пусто. Вече минава единайсет вечерта. Навярно никой не е буден на тази улица, а дори и да има такъв, не ми пука.
Вземам парцала и го оглеждам с надеждата, че ще открия нещо специално в него. Няма, но аз решавам да го използвам, за да отворя с него вратата на автомобила. Не искам да оставя отпечатъци, ако случайно одраскам колата му.
Отвътре автомобилът е още по-хубав, отколкото отвън. Идеално чист. Вишневочервени кожени седалки. Дървени орнаменти. Върху таблото има пакет цигари и кибрит и аз се чувствам разочарован, че майка ми е обичала пушач.