— Издъних се, Кайл. — Ставам и започвам да снова из кухнята. Усещам сълзите върху страните си, чувам треперенето в гласа си. Стискам с ръце главата си. — Нямах намерение да го правя, кълна се, не знам защо го направих.
Кайл ме прекъсва насред крачката. Сграбчва раменете ми и свежда глава, приковавайки настойчив поглед в очите ми.
— Какво си направил, Бен?
Поемам още една голяма глътка въздух и я изпускам, докато се отдръпвам от него. И тогава избъбрям всичко. Разказвам му как петното от кръвта й приличаше на главата на Гари Бъсий, как прочетох писмата, които Донован й бе написал и как просто съм искал да разбера защо тя е обичала онзи мъж много повече от нас, как той не се разгневи достатъчно, когато разбра, че тя е умряла, как нямах намерение да подпалвам къщата му, дори не съм искал да подпаля колата му, не заради това отидох там.
Сега двамата седим. Край кухненската маса. Кайл не е говорил много, но това, което ми казва сега, ме изпълва с ужас, какъвто не съм изпитвал през целия си живот.
— Някой пострада ли, Бен?
Искам да поклатя отрицателно глава, но не мога да помръдна. Отговорът не излиза от устните ми, защото аз не знам. Разбира се, че никой не е пострадал. Донован беше буден и е имал време да излезе навън.
Нали така?
Поемам с усилие нова глътка въздух и съзирам тревогата в очите на Кайл. Той бързо се оттласква от масата и хуква към всекидневната. Чувам звука от пуснатия телевизор и за секунда ми минава мисълта, че това навярно е последният път, когато телевизорът ще се включи на канал „Браво", след като майка ми повече няма да го гледа.
И тогава чувам как трескаво се превключват каналите. После до мен достигат думите „пожар" и „Хайсинт Корт" и „един ранен".
Ранен. Той навярно се е препънал, докато е бягал от къщата или е порязал пръста си, или нещо подобно. Това не е толкова страшно. Сигурен съм, че къщата му е застрахована.
— Бен.
Ставам, за да се присъединя към Кайл във всекидневната. Сигурен съм, че той ме вика, за да ме увери, че всичко е наред и трябва да отида да си легна.
Когато приближавам до всекидневната, краката ми се сковават. В горния десен ъгъл има снимка. Момиче. Струва ми се позната и не мога веднага да се досетя коя е, но не е нужно, защото журналистът го прави вместо мен.
— Според информацията от последните минути, Фалън О'Нийл, шестнайсетгодишна актриса, изпълняваща главната роля в хитовия сериал „Детективът", е била откарана с хеликоптер от мястото на произшествието. Засега нищо не е известно за състоянието й, но ще ви държим в течение.
Кайл не казва, че всичко ще е наред.
Той изобщо не казва нищо.
Стоим пред телевизора, жадно поглъщайки новините, които прекъсват за реклама. Малко след един часа след полунощ научаваме, че момичето е било откарано в Центъра по изгаряния в Саут Бей. Десет минути по-късно узнаваме, че тя е в критично състояние. В един и половина след полунощ съобщават, че тя е получила изгаряния от четвърта степен върху повече от трийсет процента от кожата й. В един и четиридесет и пет узнаваме, че се очаква тя да оживее, но ще има нужда от екстензивна реконструктивна хирургическа операция и дълъг период на възстановяване. В един и петдесет журналистите обявяват, че собственикът на дома е признал, че е разлял бензин около автомобила, паркиран пред гаража. Според криминалистите няма основания да се смята, че пожарът е бил умишлен, но ще бъде проведено пълно разследване, за да се потвърди изявлението на собственика.
Един репортер намеква, че кариерата на жертвата може да бъде отложена за неопределен срок. Друг заяви, че на продуцентите им предстои да вземат важно решение дали да потърсят нова актриса за ролята, или да спрат заснемането на сериала, докато жертвата се възстанови. Новините преминават от последните данни за състоянието на жертвата към изброяването на броя на наградите „Еми", за които е бил номиниран Донован О'Нийл, докато е бил на върха на кариерата си.
Кайл изключва телевизора приблизително в два часа след полунощ. Оставя внимателно дистанционното — тихо — върху подлакътника на дивана.
— Някой видя ли какво се случи? — Очите на брат ми се взират настойчиво в мен и аз тутакси клатя глава.
— Остави ли нещо? Някакво възможно доказателство?
— Не — прошепвам. Прочиствам гърлото си. — Той е прав. Наистина изрита тубата с бензин и после влезе в къщата. Никой не видя какво направих след това.