И няма значение колко можеш да понесеш. Нито колко си трениран. Ракът е най-главният и значим в спорта и единственото, което можеш да направиш, е да се появиш на терена със своята тениска. Защото никога не се знае…може да си принуден да останеш да седиш на резервната скамейка по време на цялата игра. Може дори да не ти бъде даден шанс да се бориш.
Това се случи с мен. Аз съм принудена да стоя на резервната скамейка, докато играта приключи, защото нищо не може да ме спаси. Бих могла да опиша всички подробности, но единственото, което има значение, е, че лекарите много късно установиха болестта.
И сега стигаме до трудната част.
Дали да изчакам до края? Да позволя на рака да ми отнеме всичко, което имам? Вие, момчета, помните дядо ви Дуайт и как ракът напълно го погълна, но отказа да го изплюе в течение на месеци. Наложи се баба ви да промени целия си живот заради него. Тя изгуби работата си, а сметките за лекарствата се трупаха и те накрая изгубиха и къщата. Домът й бе отнет две седмици след смъртта на дядо ви. И всичко това, защото ракът бе отнесъл скъпоценното време със себе си.
Аз не искам това. Не мога да понеса мисълта, вие, момчета, да се грижите за мен. Знам, че ако не отнема живота си, може би ще имам късмет да живея на тази земя още шест месеца. Може би девет. Но тези месеци ще ограбят от всеки от вас майката, която познавахте. А после, когато моето достойнство и клетките ми няма да са му достатъчни, ракът ще заграби всичко останало, до което може да се докопа. Къщата. Спестяванията. Вашите пари за образование. Всички щастливи спомени, които сме споделили заедно.
Знам, че колкото и да се опитвам да оправдая решението си, то все пак ще ви нарани много повече, отколкото всичко друго в живота ви. Но също така знам, че ако ви бях споделила за това, което възнамерявам да направя, вие щяхте да ме разубедите.
Най-много ми е мъчно за теб, Бен. Моето сладко, сладко момченце. Толкова съжалявам. Сигурна съм, че бих могла да го направя по-добре, защото нито едно дете не бива да вижда майка си в подобно състояние. Но знам, че ако не го направя тази вечер, преди да се прибереш у дома, може би никога няма да имам сили да го сторя. И за мен това навярно ще бъде още по-егоистично решение, отколкото сегашното. Знам, че ти ще ме намериш на сутринта и знам, че това ще те съсипе, защото съсипва и мен само като помисля за това. Но така или иначе аз ще бъда мъртва, преди да навършиш седемнайсет. Поне по този начин ще бъде бързо и лесно. Ще се обадиш на 911, те ще отнесат тялото ми и след няколко часа всичко ще е приключило. Няколко часа за мен да умра и да бъда изнесена от къщата е много по-добре, отколкото няколкото месеца, нужни на рака да си свърши работата.
Знам, че ще ти бъде трудно да се справиш с това задължение, затова се опитах да те улесня, доколкото е възможно. Някой ще трябва да почисти, след като отнесат тялото ми, затова оставих визитна картичка върху кухненския плот на фирмата, на която да се обадиш. В портмонето в чантата ми има достатъчно пари в брой. Оставила съм я в кухнята върху плота.
Ако погледнеш в кабинета ми, третото чекмедже вдясно, ще откриеш всички документи, необходими за изплащане на пенсия, поради смъртта на член от семейството, който се е грижил за препитанието му. Постарай се веднага да ги подадеш. Ще получиш чека след няколко седмици. Къщата е ипотекирана, но има достатъчно пари, за да се покрият разходите по обучението ви. Уредила съм всичко с нашия адвокат.
Моля ви, запазете къщата, докато не пораснете и не се устроите. Това е хубава къща и въпреки моята смърт, е пълна с много приятни спомени.
Искам да знаете, че вие тримата винаги сте придавали смисъл на живота ми. Ако можех да изтръгна рака от себе си, щях да го направя. Може би щях да постъпя егоистично; навярно ще го дам на някой друг, който да страда, за да мога да прекарам повече време с всеки от вас. Ето колко силно ви обичам.
Моля да ми простите. Имам два лоши варианта, от които да избирам, но не съм желала нито един от тях. Просто приех този, който в крайна сметка ще бъде най-изгоден за всички нас. Надявам се, че един ден ще можете да ме разберете. И се надявам, че с настоящия си избор не съм съсипала днешната дата за вас. Девети ноември означава много за мен, защото на този ден е умрял Дилън Томас. А вие, момчета, знаете колко много означава неговата поезия за мен. Тя ми е помогнала да преживея много трудности в този живот, особено след смъртта на баща ви. Но аз се надявам, че в бъдеще тази дата ще бъде за вас само един малък повод за тъга.