— В петък изядох парче пица в мола. Преди да…
— Добре, тогава трябва да хапнем нещо.
Качиха се с ескалатор в зоната с ресторанти, гледащи надолу към меката на безмитните магазини. Бош избра заведение в средата на зоната, от което се разкриваше гледка към търговската част на долния стаж. Дъщеря му си поръча хрупкави пилешки хапки, а Хари си взе пържола с пържени картофки.
— Никога не бива да си поръчваш пържола на летища — отбеляза Маделин.
— Защо?
— Няма да е качествена.
Той кимна. За пръв път, откакто се бяха сбогували със Сун, Мади казваше повече от една-две думи. Бош я беше наблюдавал как постепенно се затваря в себе си, докато проявеният след избавлението й страх я напуска и тя започва да осъзнава какво всъщност е преживяла и какво се е случило с майка й. Хари се бе опасявал, че може да изпадне в шок. Странната й забележка за качеството на пържолите в ресторантите по летищата явно показваше, че се намира в състояние на дисоциация.
— Е, скоро ще проверя.
Маделин веднага прескочи на друга тема.
— Значи сега ще живея в Лос Анджелис с теб, така ли?
— Надявам се.
Той впери очи в нея, за да види как ще реагира. Изражението й не се промени — празен поглед над лице, осеяно с дири от изсъхнали сълзи и излъчващо тъга.
— Много искам да живееш с мен — прибави Бош. — А последния път, когато ми гостува, и ти каза, че би желала да останеш.
— Само че не по този начин.
— Знам.
— Ще мога ли да се върна, за да си събера багажа и да се сбогувам с приятелите си?
Детективът се замисли.
— Едва ли — въздъхна той накрая, — може би ще успея да уредя да ти пратят вещите. Но сигурно ще се наложи да съобщиш на приятелите си по имейла. Или да им телефонираш.
— С тях поне ще мога да се сбогувам.
Бош кимна и се умълча, разбрал очевидния намек за загиналата й майка. Не след дълго Маделин отново заговори — мислите й напомняха балон, понесен от вятъра и постоянно променящ посоката си, подхващан от непредсказуеми течения.
— Тукашната полиция… такова… издирва ли ни?
Хари се озърна наоколо, сякаш за да види дали някой на съседните маси я е чул, после се наведе напред към нея.
— Не знам — тихо отвърна той, — възможно е да ни издирват. Или по-точно мен. Обаче нямам намерение да проверявам, докато сме тук. По-лесно ще се оправим с всичко от Лос Анджелис.
След кратка пауза тя зададе нов въпрос, който го свари неподготвен.
— Тате, уби ли ония хора, които ме отвлякоха? Чух много изстрели.
Бош се замисли как да й отговори — като полицай или като баща, — но не се бави много.
— Да речем само, че си получиха заслуженото. И че случилото се е резултат на собствените им действия. Нали така?
— Да.
Когато донесоха поръчките им, двамата млъкнаха и лакомо се нахвърлиха на храната. Хари беше избрал ресторанта, масата и своето място така, че да може да наблюдава търговската зона и пропускателния пункт зад нея. Докато се хранеше, той зорко следеше за необичайни действия на охраната. Всяко движение на голям брой служители или претърсване щеше да го обезпокои. Нямаше представа дали вече се е появил на полицейския радар, но беше прорязал смъртоносна пътека през Хонконг и трябваше да внимава.
— Ще си ядеш ли картофките? — попита Мади.
Бош завъртя чинията си така, че тя да ги достига.
— Заповядай.
Когато дъщеря му се пресегна над масата, ръкавът й се повдигна и детективът видя превръзката на лакътя й. Той си спомни за окървавения тампон, който Елинор беше намерила в кошчето в банята в Чункин Маншънс.
Хари посочи ръката й.
— Какво е това, Мади? Кръв ли са ти взимали?
Тя постави другата си длан върху раната, сякаш така щеше да сложи край на темата.
— Трябва ли точно сега да говорим за това?
— Ще ми отговориш ли само на един въпрос?
— Да, Куик ми взе кръв.
— Исках да те попитам нещо друго. Къде беше, преди да те затворят в багажника и да те закарат при кораба?
— Не знам, в нещо като болница. Като лекарски кабинет. През цялото време бях заключена в една стая. Моля те, тате, не искам да говоря за това. Не сега.
— Добре, миличка, ще поговорим, когато искаш.
След като се нахраниха, те слязоха в търговската зона на долния етаж. От един магазин за мъжка мода Бош си купи пълен комплект ново облекло, а от спортния щанд — маратонки и накитници. Мади отклони предложението за нови дрехи и каза, че щели да й стигнат нещата от раницата й.