— Всичко ще се оправи, Мади. Обещавам ти.
Тя кимна.
— Може ли да остана сама за малко?
— Разбира се. Това си е твоята стая. И без това трябва да се обадя на някои хора.
Хари се изправи и се насочи към вратата. Докато я затваряше зад себе си, той се поколеба и се озърна назад.
— Ще ми кажеш, ако имаш нужда от нещо, нали?
— Да, тате. Благодаря.
Бош затвори вратата и отиде в дневната. Той извади телефона си и позвъни на Дейвид Чу.
— Обажда се Бош. Извинявай, че те безпокоя толкова късно.
— Няма проблем. Как е там?
— Вече съм в Лос Анджелис.
— Върна ли се? А дъщеря ти?
— В безопасност е. Какво става с Чан?
Чу се поколеба, преди да отговори. Не искаше той да е приносителят на лошата вест.
— Ами, утре сутрин ще го пуснат. Нямаме доказателства, за да му повдигнем обвинение.
— Ами изнудването?
— Днес за последен път опитах с Ли и Лам. Прекалено ги е страх от триадата. Ли каза, че някой вече му се обадил и го заплашил.
За момент Бош се замисли за заплахата, която му бяха отправили по телефона в петък. Предположи, че е бил същият човек.
— Значи утре заран Чан излиза от следствения арест и отива на летището — каза той. — Качва се на самолета и повече никога няма да го видим.
— Струва ми се, че този път се провалихме, Хари.
Кипнал от гняв, Бош поклати глава.
— Мамка им на тия скапаняци!
Той се сети, че дъщеря му може да го чуе, отвори едното крило на плъзгащата се врата и излезе на задната веранда. Шумът от магистралата в прохода щеше да приглуши разговора.
— Канеха се да продадат детето ми — продължи детективът. — За органи.
— Господи! — възкликна Чу. — Мислех, че просто искат да те сплашат.
— Да бе, взели са й кръв и трябва да се е оказала подходяща за някого с много пари, защото планът се е променил.
— Е, може да са я изследвали, за да са сигурни, че е чиста, преди да…
Чу млъкна, осъзнавайки, че алтернативният сценарий не е много утешителен. Той промени темата.
— Тя върна ли се с теб, Хари?
— Нали ти казах, в безопасност е.
Бош знаеше, че детективът от ЗБАБ ще приеме неговия непряк отговор като липса на доверие, но в това нямаше нищо ново. След преживяния ден нищо не можеше да направи. Беше негов ред да заговори за друго.
— Кога за последен път си се чувал с Ферас или Гандъл?
— С партньора ти — в петък. Преди няколко часа разговаряхме с лейтенанта. И той се интересуваше какво е положението. И също е бесен.
Въпреки че наближаваше полунощ, движението и в десетте ленти на магистралата долу беше натоварено. Въздухът бе прохладен и свеж, добре дошла промяна след Хонконг.
— Кой ще съобщи на прокуратурата да го пусне? — попита Хари.
— Имах намерение да им се обадя утре сутрин. Освен ако не искаш да го направиш ти.
— Не съм сигурен къде ще съм сутринта. Обади им се ти, обаче изчакай до десет.
— Добре, но защо до десет?
— Така ще мога да отида там и да се сбогувам с господин Чан.
— Хари, недей да правиш нищо, за което после ще съжаляваш.
Бош за момент се замисли за последните три дни.
— Вече е късно.
Той затвори и остана облегнат на перилата, загледан в нощта. Определено се чувстваше някак си в безопасност у дома, ала не можеше да не мисли какво е изгубил и оставил след себе си. Сякаш гладните духове в Хонконг го бяха последвали отвъд океана.
— Тате?
Хари се обърна. Дъщеря му стоеше на вратата.
— Привет, миличка.
— Добре ли си?
— Да, защо?
Тя излезе на верандата и застана до него.
— Докато разговаряше по телефона ми се стори, че си ядосан.
— Заради следствието е. Не върви добре.
— Съжалявам.
— Ти не си виновна. Но виж, утре сутрин трябва за кратко да сляза до града. Ще се обадя тук-там и ще се опитам да намеря някой да те наглежда, докато ме няма. А когато се върна, ще отидем по магазините, както се разбрахме. Съгласна ли си?
— Детегледачка ли имаш предвид?
— Не… всъщност, да, нещо такова.
— Не съм имала детегледачка, откакто бях на дванайсет, тате.
— Да де, това беше само преди една година.
— Мисля, че ще се оправя и сама. Тъй де, мама ме пуска сама в мола след училище.
Бош забеляза, че дъщеря му използва сегашно време. Изкушаваше се да й каже, че идеята да ходи сама в мола не се е оказала много добра, но прояви достатъчно благоразумие да го остави за друг път. В крайна сметка нейната безопасност беше на първо място.