Един час по-късно, след като се консултира с окръжната прокуратура, Бош влезе в стаята. Носеше кашон с доказателствения материал по делото. Той седна срещу Лам. Заподозреният го гледаше уплашено. Винаги реагираха така след известен период на изолация. Този един-единствен час навън се равняваше на цяла вечност вътре. Детективът остави кашона на пода и скръсти ръце върху масата.
— Тук съм, за да ти обясня положението, Юджийн — започна той, — затова внимателно слушай какво ще ти кажа. Предстои ти да направиш сериозен избор. Сигурното е, че отиваш в затвора. В това няма абсолютно никакво съмнение. Обаче през следващите няколко минути трябва да решиш колко време ще лежиш вътре. Може да останеш там до дълбока старост или пък докато ти забият иглата в ръката и те умъртвят като куче…
— А може и да си дадеш шанс някой ден да ти върнат свободата. Ти си съвсем млад, Юджийн. Надявам се да вземеш правилното решение.
Бош млъкна и зачака, ала Лам не реагира.
— Малко е странно. Отдавна върша тая работа и съм седял на тая маса срещу много убийци. Не мога да кажа, че всички са били лоши или зли. Някои имаха свои основания, други бяха манипулирани. Бяха подведени.
Лам дръзко поклати глава.
— Казах ви бе, хора, искам адвокат. Знам си правата. Не можете да ме разпитвате, след като поискам адвокат.
Детективът кимна.
— Да, за това си прав, Юджийн. Абсолютно прав. Щом се позовеш на правата си, не можем да те разпитваме. Забранено е. Но виждаш ли, тъкмо затова аз не те питам за нищо. Просто ти казвам какво ще се случи. Казвам ти, че ти предстои да вземеш решение. Мълчанието определено е изход. Но ако избереш него, никога повече няма да видиш свободния свят.
Лам отново поклати глава и заби поглед в масата.
— Оставете ме на мира, моля Ви!
— Може би ще ти е от полза да обобщя нещата и да ти дам по-ясна представа за положението, в което се намираш. Разбираш ли, аз съм готов да си сваля картите пред тебе. Ще ти ги покажа и знаеш ли защо? Защото имам кент флош роял. Играеш покер, нали? Наясно си, че срещу такива карти нищо не можеш да направиш. Ето защо съм тук. Заради кентата.
Бош отново направи пауза. Виждаше любопитството в очите на арестанта. Не можеше да не се пита какви доказателства имат срещу него.
— Известно ни е, че ти си свършил мръсната работа, Юджийн. Отишъл си в оня магазин и хладнокръвно си разстрелял господин Ли. Но сме съвсем сигурни, че идеята не е била твоя. Робърт те е пратил да убиеш баща му. И именно него искаме да спипаме. В другата стая чака прокурор, който е готов да сключи сделка с тебе — петнайсет до живот, ако ни дадеш Робърт. Ще излежиш петнайсет, това е сигурно, но после ще имаш шанс да излезеш на свобода. Ако убедиш комисията по предсрочно освобождаване, че си само жертва, че те е манипулирала властна личност, ще те пуснат… Напълно възможно е. Но ако тръгнеш по другия път, хвърляш зар. И изгубиш ли, с теб е свършено. Ще умреш в затвора след петдесет години, и то ако съдебните заседатели не решат да забият иглата в ръката ти преди това.
— Искам адвокат — тихо повтори Лам.
Бош кимна и примирено отвърна:
— Добре бе, човек, ти си решаваш. Ще ти доведем адвокат.
Той погледна камерата на тавана и вдигна въображаем телефон към ухото си.
После отново впери очи в арестанта и разбра, че няма да успее да го убеди само с думи. Беше време за демонстрация.
— Добре, вече викат адвокат. Ако не възразяваш, докато чакаме, ще ти кажа някои неща. После можеш да ги споделиш с адвоката си.
— Както искате — рече Лам, — не ме интересува какво ще ми кажете, докато не се срещна с адвоката.
— Добре тогава, да започнем с местопрестъплението. Знаеш ли, още отначало нещо ме смущаваше. Например това, че господин Ли е държал пистолета си под щанда и изобщо не е имал шанс да го извади. А също, че не е прострелян в главата. Беше убит с три изстрела в гърдите. Не в лицето.
— Много интересно — саркастично подхвърли Лам.
Бош не обърна внимание на забележката.
— И знаеш ли какво ми подсказа всичко това? Подсказа ми, че Ли сигурно е познавал убиеца и не се е чувствал в опасност. И че всичко е било бизнес. Не отмъщение. Не е било лично. Било е чист бизнес.