Детективът се пресегна надолу към кашона и вдигна капака. Той бръкна вътре, извади найлоновото пликче с гилзата, извадена от гърлото на жертвата, и го хвърли на масата пред арестанта.
— Ето, Юджийн. Спомняш ли си, че си я търсил? Заобиколил си зад щанда, преместил си трупа и си се чудил къде се е дянала тъпата гилза. Е, ето я. Тая грешка обръща всичко срещу тебе.
Той замълча, докато Лам уплашено зяпаше гилзата.
— Никога не оставяй гилзи след себе си. Нали това е принципът на убиеца? Само че ти си го направил. Оставил си тая гилза и тя ни доведе до твоята врата.
Бош вдигна пликчето и го задържа над масата помежду им.
— Върху гилзата имаше пръстов отпечатък, Юджийн. Успяхме да го свалим с така нареченото „електростатично усилване“. ЕУ, съкратено. Това е нов метод за нас. И отпечатъкът принадлежеше на твоя някогашен съквартирант Хенри Лау. Да, той ни отведе при Хенри, който ни оказа пълно съдействие. Разказа ни, че за последен път е стрелял и презаредил оръжието на стрелбище преди около осем месеца. Отпечатъкът му е бил върху гилзата през цялото това време.
Хари се наведе към кашона и извади пистолета на Хенри Лау, все още в черната филцова торбичка. Той го извади и го остави на масата.
— Отидохме при него и Хенри ни даде оръжието. Вчера направихме балистична експертиза и хоп, оказа се, че с него е извършено нашето убийство. Това е пистолетът, с който на осми септември Джон Ли е бил убит във „Форчън Ликърс“. Проблемът е, че Хенри Лау има непоклатимо алиби за времето на убийството. Намирал се е в стая с още тринайсет души. Даже призова за свидетел Матю Маконахи. И отгоре на това ни съобщи, че не е давал оръжието си на никого.
Бош се отпусна назад и се почеса по брадичката, сякаш още се чудеше как в края на краищата с този пистолет е бил убит Джон Ли.
— По дяволите, това беше голям проблем, Юджийн. Но после, естествено, извадихме късмет. Добрите често са късметлии. Ти ни донесе късмет, Юджийн.
Той направи ефектна пауза и стовари чука.
— Виждаш ли, оня, който е убил Джон Ли с пистолета на Хенри, после го е почистил и заредил, тъй че Хенри изобщо да не забележи, че някой го е взимал и използвал, за да извърши убийство. Планът му си го е бивало, обаче е допуснал една грешка.
Хари се наведе напред и погледна Лам в очите. Той завъртя пистолета на масата и насочи дулото към гърдите на заподозрения.
— Върху един от новите патрони в пълнителя имаше ясен и хубав отпечатък. От твоя палец, Юджийн. Сравнихме го с отпечатъка, който са ти взели при смяната на нюйоркската ти шофьорска книжка с калифорнийска.
Лам бавно извърна очи от Бош и ги заби в масата.
— Всичко това нищо не значи — заяви той.
Гласът му не звучеше много убедено.
— Тъй ли? — повдигна очи детективът. — Нима? Не съм сигурен. Даже смятам, че значи много, Юджийн. И прокурорът от другата страна на камерата е на същото мнение. Според него означава затръшване на врата на килия. И ти ще си от вътрешната й страна.
Хари вдигна пистолета и пликчето с гилзата и ги върна обратно в кашона. После го хвана с две ръце и се изправи.
— Та това е положението, Юджийн. Помисли за всичко това, докато чакаш адвоката.
Той бавно тръгна към вратата. Надяваше се Лам да го повика и да му каже, че иска да сключи сделката. Ала заподозреният мълчеше. Хари пъхна кашона подмишница, отвори вратата и излезе от стаята.
Бош занесе кашона на работното си място и тежко го стовари на бюрото. Той хвърли поглед към кабинката на партньора си, за да се увери, че още е празна. Бяха оставили Ферас в Долината да наблюдава Робърт Ли. Ако се досетеше, че Лам е арестуван и навярно се е разприказвал, можеше да направи нещо. На Игнасио не му допадна ролята на детегледачка, ала това не интересуваше Хари. Ферас се беше въртял по периферията на следствието и там щеше да си остане.
Скоро при бюрото му дойдоха Чу и Гандъл, които бяха наблюдавали представлението на Бош от видеозалата.
— Казах ти, че няма да се получи — изсумтя лейтенантът. — Знаем, че е интелигентен младеж. Трябва да е носил ръкавици, когато е зареждал пистолета. И щом е разбрал, че го лъжеш, целият ти план е отишъл по дяволите.
— Добре де — въздъхна Хари, — това ми се струваше единственият ни шанс.
— Съгласен съм — подкрепи го Чу.
— И все пак ще се наложи да го пуснем — рече Гандъл. — Известно ни е, че е имал възможност да вземе пистолета, обаче нямаме доказателство, че го е направил. Не можеш да отидеш в съда само с това.