Выбрать главу

— Какво казахте на Чан, когато е дошъл в магазина оная вечер?

— И това беше част от плана. Робърт знаеше, че онзи ще дойде при него.

Той се извърна от детектива и сведе очи. Изглеждаше засрамен.

— Е, какво му казахте? — повтори Хари.

— Робърт му каза, че полицията ни е показала неговата снимка и са ни съобщили, че той е извършил убийството. Каза му, че полицията го издирва и ще го арестува. Мислехме, че това ще го накара да избяга. Че ще напусне града, все едно наистина е убиецът. Ако се върнеше в Китай и изчезнеше, ние щяхме да сме чисти.

Бош впери поглед в Лам, докато смисълът и последиците от тази информация бавно нахлуваха в тъмната кръв в сърцето му. Бяха го манипулирали на всяка крачка от пътя.

— Кой ми се обади? — попита той. — Кой ми се обади и ми каза да се откажа от следствието?

Младежът бавно кимна.

— Аз бях. Робърт ми написа сценария и аз се обадих от един уличен телефон в центъра. Съжалявам, детектив Бош. Не исках да ви плаша, обаче трябваше да се подчиня на Робърт.

Хари също кимна. И той съжаляваше, ала по други причини.

46.

Един час по-късно Бош и Кук излязоха от стаята за разпити с пълни самопризнания и съгласие за съдействие от Юджийн Лам. Прокурорът каза, че незабавно ще повдигне обвинение срещу младия убиец, както и срещу Робърт и Мия Ли. Доказателствата били предостатъчни, за да арестуват сестрата и брата.

Бош, Чу, Гандъл и още четирима детективи се събраха в заседателната зала, за да обсъдят извършването на арестите. Ферас още наблюдаваше Робърт Ли, но лейтенантът им съобщи, че е пратил детектив в дома на Ли в Уилшър. Семейната кола липсвала и в жилището явно нямало никого.

— Ще чакаме ли Мия да се появи или още сега ще арестуваме Робърт, преди да е започнал да се чуди къде е Лам? — попита Гандъл.

— Предлагам да действаме веднага — каза Хари. — Той и без това вече сигурно се пита къде е управителят. Ако заподозре нещо, може да избяга.

Лейтенантът обходи другите присъстващи с поглед за евентуални възражения. Никой не се обади.

— Добре, тогава да скачаме в колите. Ще задържим Робърт в магазина и ще започнем да търсим Мия. Искам до довечера всички да са в ареста. Хари, свържи се с партньора си и потвърди местонахождението на Робърт. Кажи на Ферас, че идваме. Аз ще пътувам с тебе и Чу.

Гандъл рядко напускаше службата. Но този случай не беше обикновен. Лейтенантът очевидно искаше да присъства, когато го приключат с успешен арест.

Всички наставаха и започнаха да се изнизват от заседателната зала. Бош и Гандъл останаха. Хари извади джиесема си и натисна клавиша за бързо набиране на Ферас. При последния им разговор Игнасио наблюдаваше „Форчън Файн Фудс & Ликър“ от паркираната си оттатък улицата кола.

— Знаеш ли какво не разбирам, Хари? — попита лейтенантът.

— Не, какво?

— Кой е отвлякъл дъщеря ти? Лам твърди, че не знае нищо за това. И в момента няма причини да лъже. Още ли смяташ, че са били хората на Чан, макар вече да знаем, че той не е извършил убийството?

Преди Бош да успее да каже нещо, партньорът му отговори.

— Ферас.

— Аз съм. Къде е Ли?

Той вдигна показалец към Гандъл, давайки му знак да почака.

— В магазина е. Нали знаеш, че трябва да си поговорим, Хари.

По напрежението в гласа му Бош разбра, че Игнасио няма предвид да разговарят за Робърт Ли. Хари реши, че докато партньорът му цяла сутрин е седял в колата си пред „Форчън Файн Фудс & Ликър“, нещо го е гризяло.

— По-късно ще си поговорим. Сега трябва да действаме. Пречупихме Лам. Призна си. За Робърт и сестра му. Участвала е във всичко. И тя ли е в магазина?

— Поне аз не съм я виждал. Дойде да докара майката, обаче после замина.

— Кога?

— Преди около час.

На Гандъл явно му омръзна да чака, пък и трябваше да се приготви за ареста. Той се насочи към кабинета си и Бош си помисли, че засега не му се налага да отговори на въпроса на лейтенанта. Трябваше обаче да се разбере с Ферас.

— Добре, стой където си. И веднага ми съобщи, ако нещо се промени.

— Знаеш ли какво, Хари?

— Какво, Игнасио? — нетърпеливо попита той.

— Ти не ми даде никакъв шанс бе, човек.

В гласа му се долавяха хленчещи нотки, които изкараха Бош от равновесие.

— Какъв шанс? За какво говориш?

— Говоря за това, че си поискал от лейтенанта да ти определи нов партньор. Трябваше да ми дадеш още един шанс. Знаеш ли, че иска да ме премести в „Автомобилни кражби“? Каза, че на мен не можело да се разчита, затова трябвало да се преместя.