В 16:00 дойде редът на „Душата на нещата“ и Бош не можа да не си помисли, че даже Майлс неохотно би отдал дължимото на Станко. Хари прокарваше пръсти по вдлъбнатината на волана, когато видя, че Чан влиза в офиса и си преоблича ризата. Работният му ден явно приключваше. След малко излезе, качи се на мустанга и потегли от паркинга.
Телефонът на Бош моментално иззвъня. Хари изключи музиката.
— Наблюдаваш ли го? — попита Чу. — Той тръгва.
— Да, виждам.
— Насочва се към „Десето“. Мислиш ли, че е свършил за днес?
— Преоблече си ризата. Според мен е свършил. Ще го поема пръв. Бъди готов да ме смениш.
Бош го последва на пет коли разстояние, после скъси дистанцията, когато Чан зави на запад по „Десето шосе“. Не се прибираше вкъщи. Предишната вечер двамата детективи го бяха проследили до апартамент в Монтерей Парк, също собственост на Винсънт Цин, и бяха наблюдавали прозорците му в продължение на час след угасването на осветлението, за да се уверят, че тази нощ заподозреният повече няма да излиза.
Сега Чан пътуваше към центъра и инстинктът подсказваше на Хари, че онзи отива по работа, свързана е триадата. Той увеличи скоростта и изпревари мустанга, държейки мобилния телефон до ухото си, за да не се вижда лицето му. Позвъни на Чу и му каза да поеме нататък.
Двамата продължиха да си предават щафетата, докато Чан излезе на „Сто и първо шосе“ и се насочи на север през Холивуд към Долината. В този пиков трафик колите се движеха бавно и проследяването беше лесно. На Чан му трябваше почти цял час, за да стигне до Шърман Оукс, където отби по надлеза за „Сепулвида Булевард“. Бош се обади на Чу.
— Мисля, че отива в другия магазин — съобщи по-възрастният детектив.
— И аз така смятам. Да позвъним ли на Робърт Ли и да го предупредим?
Хари се замисли. Трябваше да реши дали Робърт Ли е в опасност. Ако не го заплашваше нищо, предупреждението можеше да провали цялата операция.
— Не още. Дай да видим какво ще се случи. Ако Чан влезе в магазина, ще го последваме. И при нужда ще се намесим.
— Сигурен ли си, Хари?
— Не, обаче ще го направим така. Гледай да не изпуснеш зеления светофар.
Не прекъснаха връзката. Светофарът в края на надлеза тъкмо светваше зелено. Бош се движеше на четири коли зад Чан, но Чу беше поне на осем. Трафикът се влачеше мудно и Хари не откъсваше очи от светофара. Успя да пресече на жълто, ала Чу щеше да се забави.
— Добре, държа го — каза по телефона той, — не се безпокой.
— Ясно. Ще те настигна след три минути.
Бош затвори. В този момент чу сирена точно зад себе си и зърна в огледалото син буркан.
— Мамка му!
Погледна напред и видя, че Чан продължава на юг по „Сепулвида“. Намираше се на четири преки от „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Хари незабавно отби до тротоара и удари спирачки. Той отвори вратата, изскочи навън и се приближи до спрелия го мотопатрул, протегнал напред служебната си карта.
— Участвам в проследяване! Не мога да спра!
— Разговорите по мобилен телефон в автомобила са забранени.
— Тогава напишете доклад и го пратете на началника ми. Няма да проваля операцията си заради това.
Бош рязко се завъртя и се върна в колата си. Той грубо се вля в трафика и потърси с поглед мустанга на Чан, но не го видя. Следващият светофар светна червено и отново трябваше да спре. Хари удари с длан по волана и се поколеба дали да се обади на Робърт Ли.
Телефонът му иззвъня. Беше Чу.
— В момента пресичам кръстовището. Ти къде си?
— На следващата пряка. Спря ме мотопатрул, защото разговарях по телефона.
— Страхотно! Къде е Чан?
— Някъде напред. Опитвам се да го настигна.
Автомобилите бавно напредваха. Бош не се паникьосваше, защото трафикът беше толкова натоварен, че Чан не можеше да се е отдалечил много. Хари държеше своята лента, защото знаеше, че може да привлече вниманието на заподозрения, ако започне да се престроява и изпреварва.
След две минути стигна до голямото кръстовище на булевардите „Сепулвида“ и „Вентура“. На следващата пряка можеше да различи светлинната реклама на „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Мустангът на Чин го нямаше отпред. Той позвъни на Чу.
— На светофара на „Вентура“ съм и не го виждам. Може вече да е стигнал.
— Аз съм на предишния светофар. Какво ще правим?
— Ще паркирам отпред и ще вляза в магазина. Ти остани навън и потърси колата му. Обади ми се, ако забележиш него или мустанга му.