В гласа му звучеше типичното негодувание на обвинения.
— Не знам какво си направил — отвърна Бош, — обаче ти разтръби с какво се занимаваме из цял Монтерей Парк и сега Бог знае кой може да е предупредил нашия човек. Сигурно е само, че се кани да се чупи.
— Из цял Монтерей Парк ли? Какви си ги измисляш?!
Бош последва мустанга на север, като се движеше на една пряка разстояние от него.
— Онзи ден ми призна, че третият, на който си показал снимката на Чан, го разпознал. Това прави трима души — всички те имат партньори, всички се отчитат пред началството си.
— Е, това може би нямаше да се случи, ако не бяхме отпратили Тао и Херера, все едно им нямаме доверие.
Хари погледна в огледалото за Чу. Опитваше се да не позволи на яда си да го разсее. Точно сега не можеха да си позволят да изпуснат Чан.
— Избързай. Насочваме се към „Десето“. Когато излезе на шосето, ще се сменим и ти ще го поемеш.
— Ясно.
В гласа на по-младия детектив все още се долавяше гняв. Бош не го интересуваше. Ако бяха предупредили заподозрения за следствието, Хари щеше да открие виновника и да го съсипе, даже да се окажеше Чу.
Чан зави на запад по „Десето шосе“ и Чу скоро изпревари Бош, за да продължи проследяването. Хари се обърна към него и видя, че му показва среден пръст.
Бош се престрои в друга лента, изостана и позвъни на лейтенант Гандъл.
— Какво става, Хари?
— Имаме проблеми.
— Казвай.
— Първо, сутринта нашият човек качи куфар в багажника си и сега пътува към летището по „Десето шосе“.
— Мамка му, какво друго?
— Май са го предупредили да се скрие.
— А може да са му казали да напусне града, след като е очистил Ли. Недей да ловиш риба в мътна вода, Хари. Поне докато не си сигурен.
Бош се ядоса, че собственият му шеф не го поддържа, но можеше да го преживее. Ако бяха предупредили Чан и някъде в следствието беше проникнал ракът на корупцията, Хари щеше да го открие. Не се съмняваше в това. За момента обаче трябваше да се съсредоточи върху заподозрения.
— Да го арестуваме ли? — попита той.
— Убеден ли си, че ще се качи на самолета? Може да прави доставка или нещо подобно. Колко е голям куфарът?
— Голям е. Човек взима толкова голям куфар, когато няма намерение да се връща.
Гандъл въздъхна — поднасяха му поредната дилема и трябваше да вземе решение.
— Добре, ще поговоря с някои хора и ще ти се обадя.
Това най-вероятно щеше да е капитан Додс, а може би и някой от окръжната прокуратура.
— Има и добра новина, лейтенант — каза Бош.
— Да не повярваш! — възкликна Гандъл. — Каква е тя?
— Вчера следобед проследихме Чан до другия магазин. Оня в Долината, който се управлява от сина на жертвата. Изнудвал момчето, казал му, че трябва да започне да плаща, след като старецът му вече го няма.
— Страхотно! Защо не ми каза?
— Току-що го направих.
— Това вече ни дава основание за арест.
— За арест да, но сигурно не и за повдигане на обвинение. Момчето не иска да свидетелства. Ще трябва да даде показания, а не знам дали ще се съгласи. Пък и обвинението няма да е в убийство. Каквото всъщност ни трябва.
— Е, поне няма да позволим на нашия човек да се качи на самолета.
Бош кимна. В главата му започваше да се оформя план.
— Днес е петък. Ако го задържим и го вкараме в ареста максимално късно, изслушването в съда ще е чак в понеделник следобед. Това ще ни даде най-малко седемдесет и два часа, за да съберем улики.
— И изнудването ще остане като резервно обвинение.
— Точно така.
В този момент телефонът му иззвъня. Той предположи, че е Чу, и помоли Гандъл да му се обади веднага щом обсъди сценария с отговорните лица.
После прие втория разговор, без да погледне дисплея.
— Да?
— Хари?
Беше жена. Гласът му звучеше познато, но не успя да се сети веднага кой е.
— Да, кой се обажда?
— Тери Соп.
— А, здрасти, мислех, че ме търси партньорът ми. Какво има?
— Само исках да ти съобщя, че вчера ги убедих да използват твоята гилза в експериментите с електростатичното усилване. Ще видим дали ще успеем да получим отпечатък.
— Обичам те, Тери! Днес ли ще ми дадеш резултата?
— Не, ще продължим чак идната седмица. Навярно във вторник.
На Бош не му беше удобно да иска услуга, след като току-що са му направили такава, ала нямаше избор.