— Първо да пресечем.
Бързо преминаха оттатък улицата на мигащия зелен светофар. Бош забеляза няколко дрипави жени да просят около входа на метрото. От станцията излизаха повече хора, отколкото влизаха. Коулун ставаше все по-оживен. Въздухът тежеше от влага и детективът усещаше, че ризата му лепне на гърба.
Той се обърна и вдигна поглед нагоре. Намираха се в район с по-стари сгради. Сякаш бяха минали от първа в икономичната класа на самолет. Постройките тук бяха по-ниски, най-много до двайсететажни, и в по-лошо състояние, отколкото по-близо до пристанището. Хари забеляза много отворени прозорци и голям брой индивидуални климатици. Кръвта му отново започна да кипи от адреналин.
— Добре, тук е. Тя е в някоя от тия сгради.
Без да откъсва поглед от горните етажи на околните небостъргачи, Бош закрачи напред, за да се отдалечи от навалицата и шумните разговори около входа на метростанцията. Намираше се в бетонен каньон и в някоя от цепнатините там горе криеха изчезналата му дъщеря.
— Спри, Хари! Току-що казах на Сун И да ни чака при входа на метрото.
— Ти го изчакай. Аз ще продължа малко по-нататък.
— Не, идвам с теб.
По средата между двете преки той спря и отново се консултира с разпечатката, но нямаше повече указания, които да го упътят. Знаеше, че е близо, ала беше достигнал точка, в която се нуждаеше от помощ, иначе трябваше да гадае. Заобикаляха го хиляди стаи и прозорци. Започваше да осъзнава, че последната част от търсенето му е невъзможна. Бе пропътувал над единайсет хиляди километра, за да намери дъщеря си, а сега се чувстваше безпомощен като дрипавата просякиня на тротоара.
— Дай да видя снимката — протегна ръка Елинор.
Бош й я подаде.
— Няма нищо друго — изсумтя той, — всички тия сгради си приличат.
— Чакай да се ориентирам.
Пред очите му Елинор се върна двайсет години назад в миналото, когато беше агент от ФБР. Тя присви очи и анализира изображението като професионалист, а не като майка на изчезнало момиче.
— Все трябва да има още нещо — рече накрая бившата му съпруга.
— Мислех, че ще се насочим по климатиците, обаче тук всички сгради имат такива.
Елинор кимна, без да откъсва вниманието си от снимката. В този момент се появи Сун, зачервен от усилията да настигне движещата се цел. Тя не му каза нищо, но леко премести ръка, за да вижда и той разпечатката. Бяха достигнали момент в отношенията си, в който нямаха нужда от думи.
Бош се обърна и плъзна поглед по „Нейтън Роуд“. Съзнателно или не, той не искаше да става свидетел на нещо, което вече не му принадлежи.
— Я чакай, тук има някаква закономерност — чу зад гърба му да произнася Елинор. Детективът рязко се завъртя.
— Какво искаш да кажеш?
— Можем да го направим, Хари. Тук има закономерност, която направо ще ни отведе до оная стая.
Побиха го тръпки и той се приближи до нея, за да вижда снимката.
— Покажи ми я тая закономерност — с отчаяна настойчивост произнесе Бош.
Елинор посочи разпечатката и прокара нокът по редицата климатици, отразяващи се в прозореца.
— Не на всеки прозорец от сградата, която търсим, има климатик. Прозорците на някои стаи, като тази, са отворени. Следователно има закономерност. Тук виждаме само част от нея, защото не знаем къде в сградата се намира стаята.
— Сигурно е в средата. При аудиоанализа бяха регистрирани гласове, заглушени от затворила се врата на асансьор. Асансьорът най-вероятно е разположен в средата.
— Добре, това ще ни е от помощ. Да речем, че прозорците са тирета, а климатиците — точки. В отражението виждаме закономерност за етажа, на който се намира Мади. Започни с нейната стая — тире — и после имаш точка, точка, тире, точка, тире.
Тя проследяваше с нокът всеки елемент от закономерността на снимката.
— И ето я нашата закономерност. Трябва да я търсим отляво надясно на сградата.
— Тире, точка, точка, тире, точка, тире — повтори Бош, — прозорците са тирета.
— Точно така — потвърди Елинор. — Хайде да си разделим сградите. Знаем, че сме близо, заради входа на метрото.
Тя се обърна и погледна стената от небостъргачи, обточващи цялата дължина на улицата. Хари първо си помисли, че не бива да доверява никоя сграда на друг. Нямаше да е сигурен, докато сам не огледа всяка фасада. Ала не възрази. Елинор беше открила тази закономерност и това им позволяваше да продължат търсенето. Щяха да направят както предлагаше тя.