— Да започваме — каза детективът, — коя да взема аз?
— Ти вземи оная там, аз ще взема тази — посочи бившата му жена — Сун И, ти отивай в оная. Който приключи със своята, прескача на следващата. Ще продължим така, докато я открием. Започваме отгоре. От снимката знаем, че стаята е на някой от горните етажи.
Елинор имаше право, осъзна Бош. Това щеше да направи търсенето по-бързо, отколкото очакваше. Той се дръпна настрани и се захвана на работа с определената му сграда. Започна отгоре и се спусна надолу, плъзгайки поглед отляво надясно етаж по етаж. Другите двама се разделиха и последваха примера му.
Трийсет минути по-късно, докато оглеждаше третата си сграда, Бош чу Елинор да вика:
— Открих я!
Детективът отиде при нея. Тя стоеше с вдигната ръка и броеше етажите на небостъргача на отсрещния тротоар. Сун скоро се присъедини към тях.
— На четиринайсетия етаж. Закономерността започва малко надясно от средата. Ти се оказа прав за това, Хари.
Обнадежден, Бош преброи до четиринайсетия етаж и разпозна закономерността. Прозорците бяха общо дванайсет и последователността от точки и тирета обхващаше последните шест отдясно.
— Там е.
— Чакай малко. Това е само едно от местата, където може да се проявява тая закономерност. Трябва да продължим да…
— Нямам намерение да чакам. Ти продължи да търсиш. Ако откриеш друго място, ми се обади.
Той впери очи в прозореца, който трябваше да е онзи с отражението от видеозаписа. В момента беше затворен.
Хари сведе поглед към входа на небостъргача. Първите два етажа бяха заети от магазини и заведения. Пояс от реклами, сред които два големи дигитални екрана, обхващаше цялата ширина на сградата. На фасадата над тях със златни букви и йероглифи беше написано името й: „ЧУНКИН МАНШЪНС“.
Главният вход бе широк колкото врата на двуместен гараж. Вътре се виждаше ниско стълбище, водещо към оживен базар.
— Това е Чункин Маншънс! — очевидно познала сградата, възкликна Елинор.
— Идвала ли си тук? — попита Бош.
— Не, обаче всеки в Хонконг знае за Чункин Маншънс.
— Защо?
— Това е врящо гърне — най-евтините стаи в града, първата спирка на всеки новопристигнал емигрант от третия и четвъртия свят. Почти всеки месец медиите съобщават за някой арестуван, застрелян или намушкан тук. Нещо като постмодерна Казабланка всичко накуп в една сграда.
— Да вървим.
Детективът тръгна сред бавно движещия се поток от автомобили на улицата, принуждавайки няколко таксита да ударят спирачки и да надуят клаксоните си.
— Какви ги вършиш, Хари? — извика подире му Елинор.
Той не отговори. Стигна на отсрещния тротоар, изкачи се по стълбището и влезе в Чункин Маншънс. Все едно беше попаднал на друга планета.
28.
Когато се озова на първия етаж на Чункин Маншънс, първо усети вонята. Докато очите му се приспособяваха към слабо осветения пазар, който се разстилаше в тесните пътеки и лабиринти пред него, в ноздрите му нахлу остра миризма на подправки и пържено. Току-що бяха отворили, ала вече гъмжеше от продавачи и клиенти. На широките около метър и осемдесет сергии се предлагаше всичко — от часовници и мобилни телефони до вестници на всевъзможни езици и храни за всеки вкус. Надвисналата над базара нервна атмосфера караше Бош да се озърта на всеки няколко крачки, за да види кой е зад него.
Стигна до средата, където видя опашка от петнайсет души да чака пред два асансьора. Вратата на единия мрачно зееше. Явно не работеше. Пред опашката двама охранители проверяваха дали качващите се имат ключове за стаи в сградата или придружават някого с ключ. Над вратата на единствения работещ асансьор имаше видеоекран, показващ вътрешността на изпълнената до крайност кабина. Хората вътре бяха като натъпкани като сардини в консерва.
Детективът се взираше в екрана и се чудеше как ще се качи на четиринайсетия етаж, когато Елинор и Сун го настигнаха. Тя грубо го стисна за ръката.
— Не се прави на човека-оркестър, Хари! Повече не ни бягай така.
Бош я погледна. В очите й не забеляза гняв, а страх. Искаше да е сигурна, че ще бъде с него, когато се изправи пред очакващото ги на четиринайсетия етаж.
— Просто не ми се щеше да се бавим — отвърна той.
— Добре, но не се откъсвай от нас. Ще се качваме ли?
— Трябва ни ключ, за да ни пуснат.
— Тогава ще наемем стая.