— Чакай, Хари — каза бившата му жена, — нека да вземем следващия.
Той се провря сред навалицата в асансьора, обърна се и погледна към нея, а после и към Сун.
— Ти чакай, ако искаш. Аз се качвам.
Елинор се поколеба за миг и също влезе в кабината, като извика нещо на китайски на Сун, докато вратата се затваряше.
Бош се вторачи в дигиталния индикатор за етажите.
— Какво му каза?
— Че ще го чакаме на петнайсетия.
Детективът не отговори. Това не го интересуваше. Опита се да се успокои и да забави дишането си. Подготвяше се за онова, което можеше да открие или с което можеше да се сблъска на петнайсетия етаж.
Асансьорът се движеше бавно. Вонеше на потни тела и риба. Хари задиша през устата си, за да не усеща смрадта, макар да съзнаваше, че и той има принос за нея. За последен път се беше къпал в петък сутрин в Лос Анджелис. Струваше му се сякаш преди цяла вечност.
Изкачването бе по-мъчително от чакането долу. Накрая, при петото спиране, вратата се отвори на петнайсетия етаж. В кабината бяха останали само Бош, Елинор и двама мъже, които натиснаха бутона за шестнайсетия. Хари се озърна към тях, после прокара показалец надолу по редицата бутони под петнайсетия. Така асансьорът щеше да спира многократно на връщане. Той слезе пръв, като държеше ръка зад хълбока си, готов да извади пистолета в момента, в който се наложи. Елинор го последва.
— Предполагам, че няма да чакаме Сун И, нали? — попита тя.
— Поне аз няма.
— Той трябва да е с нас.
Бош се завъртя кръгом към нея.
— Напротив.
Елинор вдигна ръце в знак, че се предава, и отстъпи назад. Не беше време за това. Тя поне го разбираше. Хари се обърна и се опита да се ориентира. Асансьорната шахта се намираше в средата на етажа, чийто план имаше формата на буквата „Н“. Детективът тръгна по коридора надясно, защото знаеше, че тази страна на сградата гледа към „Нейтън Роуд“.
Веднага се зае да брои вратите и стигна до дванайсет от предната страна на коридора. Насочи се към седмата врата, стая 1514. Сякаш го разтърси електрически ток и сърцето му затуптя на висока предавка. Тук беше. Тук беше това, за което бе дошъл.
Наведе се напред и прилепи ухо към цепнатината на вратата. Напрегнато се заслуша, но отвътре не долиташе нито звук.
— Чуваш ли нещо? — прошепна Елинор.
Той поклати глава. Постави длан върху топката на бравата и се опита да я завърти. Не очакваше да е отключено — просто искаше да придобие представа за системата и нейната солидност. Бравата беше стара и паянтова. Бош трябваше да реши дали да разбие вратата и да използва елемента на пълна изненада, или да отключи с шперц и да рискува евентуалното изщракване да предупреди онези вътре.
Детективът приклекна на едно коляно и внимателно се вгледа в бравата. Ключалката изглеждаше елементарна, ала отвътре можеше да има резе или верига. Той се сети за нещо и бръкна в джоба си.
— Иди в нашата стая и виж дали има резе или верига — тихо каза Хари, като й подаде ключа за стая 1504.
— Сега ли?
— Да, сега. Трябва да знам какво да очаквам тук.
Тя взе ключа и бързо се отдалечи по коридора. Бош извади служебната си карта. Преди да мине през проверката на летището, беше пъхнал двата си най-добри шперца зад металната значка. Знаеше, че рентгенът ще я засече, но двете тънки метални ивички отзад най-вероятно щяха да минат за част от нея. Планът му бе успял и сега той ги извади и тихо ги пъхна в ключалката.
Трябваше му по-малко от минута, за да я отключи. Хари стисна топката, без да я завърта, докато Елинор отново се появи по слабо осветения коридор.
— Има верига — прошепна тя.
Бош кимна и се изправи, все още хванал топката с дясната си ръка. Знаеше, че лесно ще скъса веригата, като блъсне вратата с рамо.
— Готова ли си?
Елинор кимна. Той се пресегна към кръста си и измъкна пистолета изпод сакото си. Вдигна предпазителя и погледна бившата си жена. Двамата безмълвно произнесоха думите „едно, две, три“ и Хари рязко отвори вратата.
Веригата не беше заключена. Вратата се разтвори докрай и Бош светкавично влетя вътре. Елинор незабавно го последва.
В стаята нямаше никого.
29.
Бош влезе в малката баня и дръпна мръсната найлонова завеса, отделяща облицованата с плочки душкабинка, но и тя беше празна. Върна се в стаята и погледна Елинор. После произнесе думите, които го ужасяваха.