— Няма я.
— Сигурен ли си, че точно това е стаята?
Сигурен беше. Вече бе успял да огледа мрежата от пукнатини и дупки от пирони на стената над леглото. Той извади сгънатата разпечатка от джоба на сакото си и я подаде на Елинор.
— Това е стаята.
Хари отново пъхна пистолета отзад на кръста си. Мъчеше се да не позволи на изгарящото усещане за безпомощност да го погълне и да не се поддаде на страха. Само че нямаше представа как да продължи нататък.
Елинор пусна снимката на леглото.
— Все трябва да има някакви следи, които да показват, че Мади е била тук.
— Да вървим. Ще слезем при оня тип на гишето и ще разберем кой е наемал стаята в петък.
— Не, почакай. Първо трябва да поогледаме. Тя застана на колене и надникна под леглото.
— Елинор, тя не е там отдолу. Няма я и трябва да побързаме. Обади се на Сун и му кажи да не се качва. Кажи му да докара колата.
— Не, това е невъзможно.
Коленичила до леглото и опряла лакти отгоре му, тя приличаше на дете, което си чете молитвата преди лягане.
— Хайде, Елинор, трябва да вървим. Ще я открием. Вече ти обещах. Просто трябва да продължим да я търсим. Това е. Трябва да запазим самообладание и да продължим нататък.
Той се опита да я избута към вратата, но Елинор се отскубна от него и се насочи към банята. Трябваше със собствените си очи да се убеди, че е празна.
— Моля те, Елинор.
Бившата му жена изчезна вътре и Бош я чу да дърпа завесата на душа. Малко по-късно отвътре се чу викът й.
— Хари!
Детективът бързо пресече стаята и влезе в банята. Елинор се беше надвесила отстрани над тоалетната и вдигаше кошчето за отпадъци. Тя се изправи и го протегна към него. На дъното имаше парче тоалетна хартия с кърваво петно.
Елинор го извади с два пръста. Петното беше по-малко от десетцентова монета. Големината му и тоалетната хартия предполагаха, че е било притиснато към раничка, за да спре кръвта.
Тя се облегна на Бош. Явно смяташе, че кръвта е на дъщеря им.
— Още не знаем какво означава тая кръв, Елинор.
Думите му не предизвикаха никаква реакция. Поведението й подсказваше, че е пред нервен срив.
— Упоили са я — произнесе тя, — забили са игла в ръката й.
— Още не можем да сме сигурни. Хайде да слезем долу и да разпитаме човека на гишето.
Елинор не помръдна. Взираше се в кръвта върху тоалетната хартия сякаш е червено-бяло цвете.
— Имаш ли в какво да го приберем?
Бош винаги носеше в сакото си по няколко пликчета с цип за веществени доказателства. Той извади едно и Елинор пусна вътре тампона. Хари затвори пликчето и го прибра в джоба си.
— Добре, да вървим.
Най-после излязоха в коридора. Докато вървяха, Бош придържаше бившата си жена през раменете и се взираше в лицето й. Почти очакваше тя да се втурне обратно към стаята. После обаче зърна в очите и да проблясва някакво пламъче.
— Хари?
Бош се обърна напред, като си мислеше, че е забелязала Сун.
От отсрещния край на коридора се приближаваха двама мъже. Крачеха решително един до друг и детективът разбра, че са същите, които бяха пътували заедно с тях в асансьора. Бяха се качили на шестнайсетия етаж.
В момента, в който мъжете видяха Хари и Елинор да се появяват в коридора, ръцете им се стрелнаха под саката към поясите им. Пръстите на единия се свиха около нещо и Бош инстинктивно усети, че онзи се готви да извади пистолет.
Хари опря дясната си ръка в средата на гърба на Елинор и я тласна по посока на асансьорите. В същия момент той плъзна лявата си ръка зад гърба си и стисна ръкохватката на собственото си оръжие.
Единият от мъжете извика нещо на непонятен език и вдигна пистолета си.
Бош извади оръжието си и го насочи към тях. В мига, в който откри огън, в коридора отекнаха изстрели и от отсрещния край. Хари неколкократно натисна спусъка, поне десет пъти, и продължи, след като видя двамата да се строполяват на пода.
Без да ги изпуска от прицел, той се насочи към тях. Единият лежеше върху краката на другия. Беше мъртъв и очите му сляпо се взираха в тавана. Вторият дишаше плитко и продължаваше да се мъчи да измъкне пистолета от пояса си. Бош погледна надолу и видя, че ударникът се е закачил за панталона му. Така и не беше успял да извади оръжието си.
Детективът се пресегна, отблъсна ръката му от пистолета и грубо го издърпа. Мъжът отпусна дланта си на пода. Хари плъзна оръжието по килима извън обсега на китаеца.