Китаецът изостана назад. И нищо чудно, каза си Бош. Със слизането от асансьора животът му се беше променил безвъзвратно. Това щеше да забави всеки.
Скоро вече бе цял етаж пред него. Когато стигна долу, той отвори вратата съвсем лекичко, колкото да се ориентира. Изходът водеше към пешеходната алея между Чункин Маншънс и съседната сграда. Чуваше се уличен шум и сирени, което показваше, че „Нейтън Роуд“ е наблизо.
Някой рязко затвори вратата. Бош се обърна и видя Сун И, опрял длан на вратата. Той гневно насочи показалеца на другата си ръка към детектива.
— Ти! Ти я уби!
— Знам. Знам, Сун И. За всичко съм виновен аз. Моето разследване доведе до всичко това…
— Не, те не са от триада! Казах ти вече.
Хари неразбиращо го зяпна.
— Добре де, не са от триада. Но…
— Ти размахваш пари наляво-надясно и те са искали да те ограбят.
Бош продължаваше да не разбира. Сун искаше да каже, че двамата, които лежаха мъртви на петнайсетия етаж заедно с Елинор, просто са искали да му вземат парите. Нещо обаче не се връзваше. Той поклати глава.
— Те стояха пред нас на опашката за асансьора. Не бяха видели парите ми.
— Казали са им.
Хари се замисли за това и си спомни за мъжа на столчето. Бездруго искаше да се отбие при него. Сценарият на Сун правеше това още по-наложително.
— Трябва да се измъкнем оттук, Сун И. Полицаите ще блокират всички изходи, след като се качат горе и видят какво е положението.
Китаецът отпусна ръка от вратата и Бош отново я отвори. Нямаше никого. Двамата излязоха на уличката. Пет-шест метра наляво тя се вливаше в „Нейтън Роуд“.
— Къде е колата?
Сун посочи отсрещния край на алеята.
— Платих на един да я варди.
— Добре, изкарай колата отпред. Аз се връщам вътре, но няма да се бавя повече от пет минути.
— Какво ще правиш?
— Не ти трябва да знаеш.
30.
Бош излезе по уличката на „Нейтън Роуд“ и веднага видя тълпата зяпачи, събрали се да наблюдават действията на полицията след повикването от Чункин Маншънс. Пристигащите полицейски и пожарникарски коли спираха отпред и задръстваха уличното движение. Засега не бяха поставили заграждения, тъй като полицаите навярно още не бяха стигнали на петнайсетия етаж и не знаеха какво се е случило. Хари успя да тръгне след група парамедици с носилка и да влезе и сградата.
Суматохата беше привлякла много от продавачите и клиентите и те се трупаха около нишата с асансьорите. Някой крещеше заповеди на навалицата, ала хората не реагираха. Детективът се запровира сред тях и се насочи към задната пътека с хотелските гишета. Всеобщият смут работеше в негова полза. На пътеката нямаше абсолютно никого.
Когато стигна до гишето, на което бе наел двете стаи, видя, че от тавана наполовина е спуснат капак, който показваше, че е затворено. Служителят обаче беше там и обърнат с гръб към Бош, прибираше някакви документи в чанта. Явно се готвеше да си тръгва.
Без да спира, Бош прескочи гишето, пъхна се под капака, хвърли се върху китаеца и го повали на пода. После се метна отгоре му и два пъти заби юмрук в лицето му. Главата на служителя лежеше върху бетонния под и пое цялата сила на ударите.
— Недей, моля! — успя да изстене той.
Хари за кратко се озърна назад, за да се увери, че наоколо още е чисто. След това измъкна пистолета иззад кръста си и опря дулото в тлъстините под брадичката на мъжа.
— Заради тебе я убиха, изрод такъв! Ей сега ще убия и теб!
— Недей, моля! Моля, господине!
— Ти си им казал, нали? Казал си им, че имам пари.
— Не съм.
— Я не ме лъжи, че ще те убия веднага. Казал си им!
Онзи повдигна глава от пода.
— Добре, само ме изслушва, моля. Казах никой да не пострада. Разбираш? Казах никой да не…
Бош повдигна пистолета и тежко го стовари върху носа му. Главата на китаеца изкънтя върху бетона. Хари заби дулото в шията му.
— Не ми пука какво си казал. Те я убиха, скапаняко! Ясно ли ти е?
Мъжът беше зашеметен и от лицето му течеше кръв. Очите му премигваха, докато идваше на себе си и отново изпадаше в несвяст. Бош го плесна по бузата с дясната си ръка.
— Недей да губиш съзнание. Искам да видиш какво те очаква.
— Моля, недей… Много съжалявам, господине. Моля, недей…
Добре, ето какво ще направиш. Ако искаш да останеш жив, ще ми кажеш кой е наел стая хиляда петстотин и четиринайсет в петък. Хиляда петстотин и четиринайсет. Казвай веднага!