— Господине! Господине!
Той се обърна и видя настигащата го сервитьорка, която му подаваше шапката и картата. Носеше и рестото му.
— Забравихте ги, господине.
Хари взе шапката и картата, но побутна рестото към нея.
— Задръжте го.
— Оризът със скариди не ви хареса — рече тя.
— Познахте.
Детективът се вмъкна на седалката си с надеждата, че заради това кратко забавяне няма да изпуснат жената с момченцето. Сун веднага потегли и се вля и редкия автомобилен поток. Той посочи през предното стъкло.
— В белия мерцедес са.
Колата беше на пряка и половина пред тях.
— Тя ли шофира? — попита Бош.
— Не, чакаха ги. Зад волана е някакъв мъж.
— Добре, карай след тях. Трябва да телефонирам.
— Ясно.
Докато Сун следеше белия мерцедес, Хари позвъни на Чу.
— Обажда се Бош.
— Получих информацията чрез Хонконгското полицейско управление. Само че ми задаваха много въпроси, Хари.
— Първо ми дай информацията.
— Добре. Телефонният номер е фирмен. Компанията се казва „Нордстар Сийфуд енд Шипинг“. Регистрирана е в Туен Мън. Това е в Новите…
— Знам. Имаш ли точния адрес?
Чу му продиктува адрес на „Хое Хуа Роуд“ и Бош го повтори. Сун кимна. Знаеше къде е това.
— Нещо друго?
Да — отвърна детективът от ЗБАБ, — „Нордстар“ е под подозрение, Хари.
— Какво значи това? Какво подозрение?
Не успях да науча нищо конкретно. Просто незаконен превоз и търговия.
— Например трафик на хора, така ли?
— Възможно е. Както казах, не успях да получа конкретна информация. Само дето ме питаха защо се интересувам от номера.
— Ти какво им отговори?
— Че правя проверка на сляпо. Че номерът е открит върху лист хартия при разследване на убийство. И че не знам каква е връзката.
— Браво. Знаеш ли дали с тоя номер е свързано някакво име?
— Не пряко с номера, не. Но собственик на „Нордстар Сийфуд енд Шипинг“ е Денис Хо, четирийсет и пет годишен. Не успях да науча нищо повече, без да оставя впечатление, че работя по нещо конкретно. Това ще ти бъде ли от помощ?
— Да. Благодаря.
Бош затвори и повтори информацията на Сун.
— Чувал ли си за Денис Хо? — попита Хари.
Китаецът поклати глава.
— Никога.
Бош знаеше, че трябва да вземат важно решение.
— Не ни е известно дали тая жена има нещо общо с всичко това — посочи белия мерцедес той. — Възможно е да си губим времето. Предлагам да се откажем и направо да отидем в „Нордстар“.
— Още не се налага да решаваме.
— Защо? Не искам да губя нито минута повече.
Сун кимна по посока на колата, в която бяха жената с момченцето, на двестатина метра пред тях.
— Вече се насочваме към морето. Може да отиват там.
Хари кимна. И двете страни на разследването продължаваха.
— Как сме с бензина? — попита той.
— Дизел е — отвърна бодигардът, — и сме добре.
През следващия половин час пътуваха по крайбрежния „Касъл Пийк Роуд“, като поддържаха голяма дистанция от белия мерцедес, но без да го изпускат от поглед. Не разговаряха. Бяха стигнали до точка, в която знаеха, че времето им е малко и няма нищо друго за казване. Или мерцедесът, или „Нордстар“ щяха да ги отведат при Мади Бош. В противен случай имаше голяма вероятност повече никога да не я видят.
Когато пред тях изникнаха небостъргачите на централен Туен Мън, Хари видя, че мерцедесът дава мигач. Завиваше наляво в посока, обратна на морето.
— Завиват — предупреди той.
— Това е проблем — заяви Сун, — търговското пристанище е напред. Те се насочват към жилищните комплекси.
Двамата замълчаха за миг, надявайки се да ги осени някакъв план или шофьорът на мерцедеса да разбере, че трябва да продължат направо, и да коригира посоката си.
Не се случи нищо.
— Накъде? — попита бодигардът.
Бош се колебаеше. От това решение може би зависеше животът на дъщеря му. Знаеше, че със Сун не могат да се разделят и единият да продължи след колата, а другият да отиде на пристанището. Намираше се в непознат за него свят и сам щеше да е напълно безпомощен. Имаше нужда от Сун. Накрая стигна до същото заключение, до каквото и след разговора с Чу.
— Остави я — рече той. — Отиваме в „Нордстар“.
Китаецът продължи направо и подмина белия мерцедес, който завиваше наляво по улица, обозначена като Цин Ха Лейн. Хари погледна през прозореца натам. Шофьорът на колата също се озърна към него, но само за миг.