— Мамка му — изруга Бош.
— Какво има? — попита Сун.
— Той ме погледна. Шофьорът. Сигурно са знаели, че ги следим. Явно сме били прави — жената участва в цялата тая история.
— Това е добре.
— Какво?! Какви ги говориш?
— Ако са знаели, че ги следим, фактът, че завиват в посока, обратна на пристанището, показва, че се опитват да отвлекат вниманието ни от „Нордстар“. Разбираш ли?
— Разбирам. Да се надяваме, че си прав.
Скоро навлязоха в района на търговското пристанище. Паянтови складове и опаковъчни цехове бяха струпани край кейовете и доковете, на които бяха пристанали речни гемии и средно големи морски кораби, понякога на по два-три реда. Всички изглеждаха пусти. В неделя не се работеше.
По-навътре в морето бяха закотвени няколко рибарски съда, всички заслонени от вътрешната страна на дългия бетонен вълнолом, очертаващ външните граници на пристанището и осигуряващ защити от тайфуни.
Автомобилите ставаха все по-малко и с приближаването към „Нордстар“ Бош започна да се безпокои, че лъскавият черен мерцедес на казиното ще е прекалено забележим. Сун явно се опасяваше от същото. Той отби в паркинга на затворен магазин за хранителни стоки и спря.
— Съвсем близо сме — съобщи китаецът, — мисля да оставим колата тук.
— Съгласен — кимна Хари.
Двамата слязоха и изминаха останалата част от пътя пеш, като вървяха плътно до фасадите на складовете и се озъртаха във всички посоки за предни постове. Водеше Сун, а Бош го следваше по петите.
„Нордстар Сийфуд енд Шипинг“ се намираше ни кей 7. Големият зелен склад с надпис на китайски и английски върху стената гледаше към морето и от него в залива излизаше мост, от двете страни на който бяха завързани четири двайсет и три метрови риболовни кораба с черни корпуси и зелени рубки. Към края на моста се виждаше по-голям кораб с кран.
От мястото си до ъгъла на склада на кей 6 Бош не забелязваше никакво движение. Всички врати на товарните площадки на Нордстар бяха затворени, доковете и корабите изглеждаха изоставени за уикенда. Детективът започваше да си мисли, че са допуснали ужасна грешка, като не са проследили белия мерцедес. После Сун го потупа по рамото и посочи големия кораб в края на моста.
Сочеше някъде нависоко и Хари плъзна поглед към крана. Петметровата стоманена стрелка се издигаше върху платформа на релси. Кранът можеше да се придвижва по цялата дължина на кораба в зависимост от това, кой трюм товарят. Корабът явно беше предназначен да разтоварва улова на по-малки риболовни съдове в морето, за да могат да продължат работата си. Кранът се управляваше от кабинка върху платформата, която предпазваше краниста от вятъра и другите морски стихии.
Сун сочеше именно затъмнените стъкла на кабината. Слънцето се издигаше в небето зад кораба и Бош различи вътре мъжки силует.
Двамата се дръпнаха обратно зад ъгъла.
— Смяташ ли, че ни е видял? — попита Хари с глас, напрегнат от внезапния прилив на адреналин.
— Не — отвърна китаецът, — не видях да реагира.
Бош кимна и се замисли за ситуацията, в която се намираха. Вече беше напълно убеден, че дъщеря му е някъде на онзи кораб, но му се струваше невъзможно да се доберат до там, без часовият да ги забележи. Можеха да го изчакат да слезе, за да похапне или да отиде до тоалетната, ала не знаеше кога ще се случи това, нито дали изобщо ще се случи. Чакането противоречеше на все по-силната настойчивост, която свиваше гърдите му.
Той си погледна часовника. Наближаваше шест. Имаше поне още два часа докато окончателно се стъмни. Можеха да изчакат до тогава, но два часа бяха прекалено много време. Есемесите бяха предупредили похитителите на Мади и имаше вероятност да се готвят да направят нещо с нея.
Сякаш за да потвърди тази възможност, откъм кея изведнъж се разнесе глухо буботене на корабен двигател. Бош надзърна иззад ъгъла и видя, че от кърмата на големия кораб се вдигат изгорели газове. В следващия момент забеляза и движение в рубката.
Той се дръпна назад.
— Може да са ни видели — съобщи детективът. Запалиха двигателя.
— Колко души видя? — попита Сун.
— Поне един в рубката и още един в кабината на крана. Трябва да направим нещо. Веднага.
За да подчертае необходимостта от действие, той се пресегна зад гърба си и измъкна пистолета. Изкушаваше се да изскочи иззад ъгъла, да се втурне по кея и да открие огън. Имаше напълно зареден „Колт“ и смяташе, че шансът е на негова страна. В тунелите беше преживявал и по-страшни неща. Осем патрона, осем дракона. И накрая — самият той. Бош щеше да е деветият дракон, неустоим като куршум.