— Какъв е планът? — погледна го китаецът.
— Няма план. Отивам и я намирам. Ако не успея, ще се погрижа и никой от тях да не оцелее. Тогава ти ще отидеш да я намериш и ще я качиш на самолета. Паспортът й е в багажника на колата. Това е планът.
Сун поклати глава.
— Почакай. Те сто процента са въоръжени. Този план не става.
— Имаш ли по-добра идея? Не можем да чакаме до мръкване. Корабът ще отплава.
Хари се наведе към ъгъла и отново надникна. Нямаше никаква промяна. Часовият продължаваше да е в кабината и в рубката имаше още някой. Корабът буботеше, все още завързан за края на моста. Все едно чакаха нещо. Или някого.
Детективът се върна обратно и си наложи да се успокои. Съсредоточи се върху обстановката и се замисли какво може да направи. Навярно имаше алтернатива, освен самоубийствената атака. Той погледна Сун.
— Трябва ни лодка.
— Лодка ли?
— Да. Няма как да минем по моста, без да ни видят. Със сигурност го наблюдават. Но с малка лодка бихме могли да им отвлечем вниманието от другата страна. Тогава ще пратят някого долу на моста.
Бодигардът мина покрай Бош и се подаде навън. Той огледа края на моста и отново се скри зад ъгъла.
— Това ще свърши работа. Искаш аз да съм с лодката, така ли?
— Да, аз съм с пистолета и ще мина по моста да взема дъщеря си.
Сун кимна. Той бръкна в джоба си и измъкна ключовете за колата.
— Вземи ги. Когато намериш дъщеря си, потегли веднага. Не се безпокой за мен.
Хари поклати глава и извади телефона си.
— Ще отидем някъде наблизо, където ще сме в безопасност, и ще ти позвъня. Ще те чакаме.
— Успех, Хари — кимна китаецът, обърна се и се отдалечи.
— Успех и на теб — отвърна Бош.
Той опря гръб на предната стена на склада и се приготви за чакане. Нямаше представа как Сун ще намери лодка, ала вярваше, че бодигардът ще изпълни задачата си и ще отвлече вниманието, за да му даде възможност да действа.
Освен това се замисли дали най-после да не се обади в хонконгската полиция, след като вече е открил Маделин, но бързо се отказа. Полицейското присъствие нямаше да гарантира нейната безопасност. Щеше да се придържа към първоначалния план.
Хари се обърна да надникне иззад ъгъла на склада и да провери какво става на кораба, когато видя приближаваща се от юг кола. Забеляза познатата предна решетка на мерцедес. Бял.
Той се плъзна надолу по стената и приклекна. Мрежите, провесени да съхнат на такелажа на две корабчета между него и движещия се автомобил, му осигуряваха известно прикритие. Мерцедесът намали скоростта и зави по кей 7, после продължи по моста към кораба с крана. Беше колата, която бяха проследили от Златния бряг. Зърна шофьора и позна в него същия мъж, който по-рано го бе погледнал.
Бош бързо анализира ситуацията и заключи, че онзи зад волана е човекът, чийто телефонен номер е съхранил Пън в списъка с контактите на дъщеря му. Той беше пратил жената с детето — навярно негови съпруга и син — в „Джио“ като примамка, за да може да идентифицира автора на есемесите. Подплашен от последното съобщение на Сун, той ги бе откарал вкъщи или на друго безопасно място и сега идваше на кей 7, където държаха дъщерята на Хари.
Имаше прекалено много неизвестности, за да навърже всичко в логична последователност, ала детективът смяташе, че е на вярна следа и че ще се случи нещо, което не съответства на първоначалните намерения на мъжа с мерцедеса. Онзи щеше да се отклони от плана си. Да ускори нещата, да премести стоката или нещо по-лошо — да се избави от нея.
Мерцедесът спря пред кораба с крана. Шофьорът изскочи навън и бързо се качи по трапа. Без да спира той извика нещо на човека в кабината и продължи към рубката.
В първия момент не последва реакция. После Бош видя часовия да излиза от кабината и да се спуска на платформата. Когато стъпи на палубата, той последва мъжа с мерцедеса в рубката.
Току-що бяха допуснали стратегическа грешка, която даваше на детектива мимолетно предимство. Това беше неговият шанс да мине по моста незабелязано. Той извади джиесема си и набра номера на Сун. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.