Детективът бавно се надигна и застана на четири крака. От устата му се стичаше нишка кървава слюнка. Като се държеше за стената на рубката, той с усилие започна да се изправя. Знаеше, че трябва да действа бързо. Мъжете долу нямаше как да не са чули гърмежите.
В този момент от носа на кораба заехтяха изстрели. Над главата му запищяха куршуми и рикошираха от стоманената стена на рубката. Бош отскочи и се прикри зад ъгъла. През прозорците видя на носа мъж, който се приближаваше с по един пистолет във всяка ръка. Зад него забеляза отворен капак, през който беше излязъл от предния трюм.
Хари знаеше, че му остават шест патрона. Противникът му във всички случаи имаше повече боеприпаси. Трябваше да премине в настъпление и бързо да го извади от играта.
Той се огледа наоколо за някаква идея и видя редица гумени буфери, подредени до планшира. Пъхна пистолета под пояса си и измъкна един буфер от гнездото му, после се върна при задния прозорец и отново погледна към предната част на кораба. Китаецът тъкмо минаваше отляво на рубката, за да се насочи към кърмата. Бош се отдръпна назад, вдигна еднометровия буфер с две ръце над главата си и го запрати над покрива на рубката. Докато буферът още летеше във въздуха, той заобиколи откъм десния борд и в движение извади колта.
Стигна пред рубката точно когато противникът му отскачаше от падащия буфер. Бош откри огън и улучи китаеца няколко пъти, докато онзи се свлече на палубата, без да успее да стреля нито веднъж.
Детективът се приближи и се увери, че мъжът е мъртъв. След това хвърли празния колт през борда и вдигна оръжията на убития — два полуавтоматични пистолета „Блек Стар“.
Когато се върна в рубката, вътре все още нямаше никой. Знаеше, че в трюма при дъщеря му е останал поне още един. Той извади пълнителите на двете оръжия и преброи общо единайсет патрона.
После пъхна пистолетите под пояса си и се спусна по стълбата като пожарникар, обвивайки крака около вертикалните стълбове. Когато стигна долу, Бош се претърколи настрани, като извади оръжията си, очаквайки да открият огън срещу него. Ала не се случи нищо.
Зрението му се приспособи към сумрака и Хари видя, че се намира в помещение с празни койки, от което се излизаше в главен коридор, минаващ по цялата дължина на корпуса. Единствената светлина идваше от отворения люк на носа. До там имаше шест помещения, по три от всяка страна. Вратата на последното отляво зееше. Бош се изправи на крака и пъхна единия пистолет под пояса си, за да има свободна ръка. След това тръгна напред, стиснал второто оръжие и готов за стрелба.
Вратата на всяко помещение имаше по четири заключващи механизма. Стрелки, нарисувани върху ръждивата стомана, показваха накъде се завърта всяка ръчка. Хари започна да проверява складовете един по един. Всички бяха празни и очевидно не бяха използвани наскоро за съхранение на риба. Със стоманени стени и без прозорци, по пода им се въргаляха опаковки от корнфлейкс и други храни и празни петлитрови бутилки от вода. Дървени сандъци бяха препълнени с други боклуци. На куки на стените висяха рибарски мрежи, превърнати в хамаци. Носеше се отвратителна смрад, която нямаше нищо общо с улова, някога пренасян от този кораб. С него бяха превозвали човешки товар.
Най-много го смущаваха кутиите от корнфлейкс. Всички бяха една и съща марка и от предната страна се усмихваше нарисувана панда, изправена на ръба на купичка с цяло съкровище от оризови късчета, обсипани с искрящи кристалчета захар. Корнфлейкс на деца.
Накрая стигна до отвореното помещение. Той приклекна ниско и рязко влезе вътре.
И там нямаше никого.
Само че този склад изглеждаше различно. Нямаше боклук. На кука от тавана висеше крушка, свързана с акумулатор. В един от сандъците имаше запечатани кутии корнфлейкс, пакетчета нудълс и петлитрови бутилки вода. Бош потърси някакви признаци, че са държали там дъщеря му, ала не откри нищо.
Детективът чу пантите на вратата зад него високо да простенват. Той се обърна в същия миг, в който вратата се затръшна. Ключалката в горния десен ъгъл се завъртя в заключено положение. Вътрешните ръчки липсваха. Бяха го заключили. Хари извади втория пистолет и насочи двете оръжия към вратата, очаквайки следващата ключалка да се завърти.
Беше долната дясна. В момента, в който я видя да помръдва, Бош се прицели и неколкократно стреля във вратата. Куршумите пронизаха отслабения от ръжда метал. Навън някой извика от изненада или болка и от коридора се разнесе тежкото тупване на строполяващо се на пода тяло.