Той се изправи и закрачи към стълбата. Мислите му летяха далеч пред него. Чу стъпките на Сун да отекват подире му.
Имаше само една причина Денис Хо да остави двигателя на колата си да работи. Беше имал намерение да се върне. Не с момичето, защото Мади не бе на кораба. А за да я вземе, след като приготвят склада в трюма и вече е безопасно да я заведе там.
Бош изскочи от рубката и изтича по трапа на моста, втурна се към предната дясна врата на белия мерцедес и я отвори. Провери на задната седалка и видя, че е празна. После проучи таблото в търсене на бутона за багажника.
След като не го намери, угаси двигателя и измъкни ключовете, заобиколи колата отзад и натисна бутона за багажника на дистанционното.
Капакът се вдигна автоматично и Хари се приближи. Вътре лежеше дъщеря му. Очите й бяха завързани с парче плат, устата — запушена. Ръцете й бяха прилепени към тялото с няколко намотки изолирбанд. Глезените й също бяха залепени.
— Мади! — извика Бош.
Едва не падна в багажника при нея, докато бързаше да смъкне превръзката от очите й и отпушваше, устата й.
— Аз съм, миличка! Татко!
Тя отвори клепачи и запремигва.
— Вече си в безопасност, Мади. В безопасност си!
Когато най-после успя да отпуши устата й, дъщеря му нададе писък, който прониза бащиното сърце на Бош и щеше да остане в него завинаги — едновременно уплашен вик, зов за помощ и възглас на облекчение, дори на радост.
— Тате!
Докато я взимаше на ръце и я изваждаше от багажника, тя се разплака. Сун изневиделица се появи при тях и му помогна.
— Всичко ще бъде наред — успокояваше я Бош — всичко ще се оправи.
Двамата мъже изправиха момичето на крака и Хари разряза изолирбанда със зъбците на един от ключовете. Той забеляза, че Маделин още е с ученическата си униформа. В момента, в който освободиха ръцете й, тя го прегърна през врата и с все сили се вкопчи в него.
— Знаех, че ще дойдеш — хълцайки, промълви Мади.
Бош не знаеше дали някога е чувал думи, които да означават повече за него. Той я притисна също толкова силно в прегръдката си и обърна лице, за да прошепне в ухото й:
— Мади?
— Да, тате?
— Направиха ли ти нещо, Мади? Физически, искам да кажа. Ако са ти направили нещо, трябва да те заведем на…
— Не, нищо ми няма.
Детективът се отдръпна назад, постави длани на раменете й и впери поглед в очите й.
— Сигурна ли си? Можеш да ми кажеш.
— Сигурна съм, тате. Добре съм.
— Хубаво. Тогава да тръгваме.
Той се обърна към Сун.
— Ще ни закараш ли на летището?
— Няма проблем.
— Да вървим тогава.
Бош прегърна дъщеря си през рамо и те последваха китаеца по моста. Мади по целия път се притискаше към него. Едва когато наближиха колата като че ли осъзна смисъла на присъствието на Сун и зададе въпроса, от който Хари се ужасяваше.
— Тате?
— Да, Мади?
— Къде е мама?
38.
Бош не й отговори пряко. Просто й каза, че в момента майка й не може да е с тях, но й е събрала малко багаж и трябва да отидат на летището, за да напуснат Хонконг. Сун мълчеше. Той ускори крачка и се отдалечи, за да се изолира от разговора.
Обяснението привидно спечели известно време на Хари, за да обмисли как и кога да даде отговора, който щеше да промени остатъка от живота на дъщеря му. Когато стигнаха при черния мерцедес, той я настани на задната седалка и отиде да вземе раницата й от багажника. Потърси в джобовете на чантата на Елинор, намери паспорта на Мади и го прибра в джоба си.
Бош седна на предната лява седалка, подаде й раницата и й каза да се преоблече. После си погледна часовника и кимна на Сун.
— Да вървим.
Бодигардът потегли и напусна района на пристанището с висока, но не чак привличаща вниманието скорост.
— Има ли директен ферибот или влак до там? — попита Хари.
— Не, закриха фериботната линия и ще ви се наложи да сменяте влакове. По-добре да ви закарам. Искам да ви закарам.
— Добре, Сун И.
Няколко минути пътуваха в мълчание. Бош копнееше да поговори с дъщеря си, просто да я гледа, за да се увери, че е добре.
— Преоблече ли се, Мади?
Тя не отговори.
Хари се обърна към нея. Беше се преоблякла и седеше, облегната на вратата зад Сун, втренчила поглед навън и притиснала възглавницата към гърдите си. По бузите й се стичаха сълзи. Като че ли не бе забелязала дупката от куршум.