Така беше и в отношенията му с жената, която му бе родила дъщеря.
Споменът извика горчива усмивка на плътните му устни. В този ден той беше пиян, беше прекалил със силно питие, за да притъпи болката, която чувстваше, да разсее задушаващия го гняв при мисълта за това, което му се беше случило. Току-що се беше завърнал в имението на баща си и семейството го отбягваше, тъй като роднините му не знаеха как да се справят с този сърдит, потънал в мрачни мисли мъж, който се беше завърнал при тях. Преди Кам беше човек, който обичаше смеха, сега скъпеше думите си и говореше само, когато бе необходимо. Една вечер, след като бе пийнал порядъчно, забеляза хубавичка девойка, прислужничка на снаха му, да минава през имението. Тръгна след нея също като вълк, който преследва отделило се от стадото агне, сякаш надушваше дирята. Последва грубо обладаване, набързо и без нежности.
Беше забравил за тази нощ, но след няколко месеца откри, че девойката е отпратена обратно при семейството си. Брат му се изпусна и каза, че била изгонена от работа, защото забременяла, но решително отказала да съобщи името на бащата. Кам пое нещата в свои ръце. Знаеше, че трябва да постъпи така, както е редно спрямо детето, за което бе уверен, че е негово. Издири жената, върна я обратно в имението и заяви на близките си, че след като тя носи в утробата си детето на един Бюканън, то би следвало да се роди в пределите на фамилното имение. Настаниха я в малка къщичка и Кам се погрижи тя да има всичко необходимо до раждането на детето. Не се виждаше с нея, а предпочиташе да получава вести за състоянието й от иконома на баща си.
При раждането се получиха усложнения и акушерката прати да повикат Кам. Детето му, дъщеря, се роди здраво — много красиво бебе, едно по-нежно, женствено копие на баща си. Именно в този момент, когато акушерката постави бебето в ръцете му, Кам разбра, че не би могъл да остане емоционално безразличен към детето. Тъжно му беше, че жената, която го бе дарила с това скъпоценно малко същество, загуби в битката за живота. Горчиво чувство за вина се надигна в гърлото му, докато гледаше неподвижното тяло върху малкото легло. Мълчаливо се помоли за душата й и благодари за саможертвата.
За да не плаши с вида си детето, той го посещаваше само вечер, когато сенките на нощта прикриваха обезобразеното му лице. Стигаше му и това, че дойката се прекръстваше винаги, когато той се отбиваше да види дъщеря си. Понякога сядаше край креватчето й, наблюдаваше я как спи и галеше русите й къдрици със здравата си ръка. Веднъж, припомни си той, дори я беше чул да мърмори в съня си «татко».
Почувства солената влага в очите си при спомена за дъщеричката си, която можеше да признае за свое дете, но никога нямаше да прегърне.
— Ще се върнеш ли в дома на съпругата си днес? — попита Джейми.
Кам остави ножа и вилицата и впи тъмносините си очи в Джейми.
— Да. — Тази сутрин й изпратих съобщение, за да я информирам за плановете си.
— И какво възнамеряваш да правиш?
— За кое?
Джейми, обикновено малко флегматичен, почувства как го изпълва гняв.
— За жена ти, за брака ти, разбира се — каза той, като леко повиши той.
Кам отчупи с вилицата си от препечената коричка на дивечовия пай.
— Това си е моя работа — отвърна той, като поднесе вилицата към устата си. После се опита да смени темата: — Готвачът ти е доста добър, Джейми.
Джейми реши да пренебрегне комплимента и продължи разговора по въпроса, който смяташе за най-важен.
— Какво ще стане с графската титла?
В отговор Кам сви широките си рамене.
— Какво има да става? — отвърна той на въпроса с въпрос.
— Негово величество даде ли ти титлата граф на Деран?
Кам бавно отпи глътка от гъстото червено вино, наслаждавайки се на вкуса му. Навремето бе прекарал няколко седмици в Бургундия и оттогава ценеше вината, произвеждани там.
— Да. Непосредствено след женитбата ми това беше надлежно отбелязано в документите на кралския двор. Така че сега аз съм граф на Деран. — Кам се усмихна. — Ако умра, без да имам наследници от този брак, титлата се връща на благоверната ми съпруга, която наново става графиня по право.
Джейми преглътна хапката си и зададе следващия въпрос:
— Помислил ли си за новото си положение? Сега ти си един от най-влиятелните хора в кралството, Камерън. А — Джейми замълча за момент — знаеш не по-зле от мен какво значи това за някои хора. Ще станеш прицел на още повече клюки в двора. Такова богатство и положение водят след себе си силна завист, приятелю.