— В такъв случай всичко е наред — промълви тя, като се помъчи да скрие изненадата си от неговото съобщение.
— Кога тръгваме?
— Мислех да потегля след два дни. Съгласен ли сте, съпруже?
— Напълно, миледи.
Мариса стана.
— А сега, ако ме извините, много съм уморена и ще се оттегля в спалнята си.
— Желая ви лека нощ — каза Кам и стана. Той хвана дясната й ръка, сведе поглед и разгледа малката й длан. Пръстите му бяха обгърнали фината й китка. Можеше да усети рязкото ускоряване на пулса й. «Може ти да си го започнала, любима моя — помисли си Кам, — но аз със сигурност ще го довърша.» На лицето му се появи загадъчна усмивка. Той поднесе ръката й към устните си, докосна гладката плът и леко опита с език вкуса на кожата й.
Тя леко се дръпна и той я пусна. С други думи, Мариса искаше да излезе.
Кам седна бавно на стола си. Вдигна халбата бира и я изпразни. Силно желание стегна слабините му и предизвика дълбока, остра болка. «Ще я имам — закле се той и с трясък остави калаената халба на масата. — За Бога, ще я имам.»
Пристанищната кръчма миришеше на мръсни тела и евтина бира. Бе тъмно — така по-лесно с мамеха клиентите. Проститутки предлагаха стоката си на зажаднели моряци или обикновени работници — най-обикновена парична сделка.
— Нещо друго? — грубо попита сервитьорката. Дългата й мазна коса провисна и се топна в каната бира.
— Не — отвърна един мъжки глас. — Това е всичко.
— Добре — каза келнерката и се отдалечи. Бързаше. Беше намислила да спечели пари и с тялото си.
— Защо настоя да се срещнем в тази дупка? — попита друг глас, женски.
— За по-сигурно. Тук никой няма да ни познае — каза мъжът и отмести пивото, което току-що бе платил.
— Моли се на Господа за това — изсмя се жената. Все още не бе свалила наметалото си и маската, която бе носила същия следобед в театъра.
— Сигурна ли си, че това е същият, човек?
— Разбира се — изсъска тя. — Да не мислиш, че някога бих могла да го забравя?
Събеседникът й се изсмя противно.
— Или пък той теб, а?
Жената потръпна от отвращение, бръкна в малката си кесийка и извади сребърно шишенце парфюм, Отвори го и вдиша дълбоко аромата.
— Тук вони на помийна яма!
— Носът ти е станал твърде чувствителен, скъпа.
— Какво съм станала — каза твърдо тя — е въпрос на начина на живот, който водя сега. Не искам нищо да стои между мен и него.
— Никой не иска това, скъпа.
— Тогава какво предлагаш да направим?
Той сви слабите си рамене.
— Защо трябва аз да правя нещо?
— Спомни си какво направих за теб — каза тя. Подигравателният му смях я разгневи. — Така беше, по дяволите.
— Ти го направи за пари, мила моя алчна кучко, само за пари и за нищо друго. Моля те, спомни си с кого разговаряш. Поне помежду си трябва да сме честни.
Тя се изсмя кратко и остро.
— Ти имаш да губиш толкова, колкото и аз, ако тайната ни бъде разкрита.
— Това заплаха ли е, скъпа?
— Не, разбира се — побърза да го увери тя. Господи, как мразеше тази богата свиня. После въздъхна тежко. — Никога не съм си мислила, че ще го видя отново. За Бога, мислех си, че проклетата му гордост никога няма да му позволи да покаже отново лицето си.
— Щом си го видяла този следобед пред толкова много хора, изглежда, не си била права.
— Знам и точно това ме безпокои.
Той й се усмихна някак особено и протегна дебелата си ръка, за да погали лицето й.
— Навярно ще мога да ти помогна.
— Трябва да го направиш — каза тя.
— Ще ти струва скъпо.
— Колко?
— Нека си помисля малко.
— Добре, стига да ме освободиш от този проблем.
— Изглежда, че междувременно се е оженил тук, в Лондон.
— Копеле! — изсъска тя. — Значи си знаел, че е жив? Че отново е в Лондон?
— Новината за сватбата на една от най-богатите наследници в цяла Англия трудно може да се запази в тайна, мила моя. И най-вече сватбата на една толкова прелестна плячка като онази надменна кучка Мариса Фицджералд.
— Как ли се чувства омъжена за човек като него?
— Наистина ли те интересува?
Тя сви рамене.
— Не. Макар че мисълта за това как реагира, когато е принудена да приема докосването му, и как се чувства той, когато тя се отдръпва от страх и отвращение при вида му, ми доставя удоволствие.
— Мразиш го, нали?
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
— Късно е. Трябва да си вървя — каза той.
— Искам го мъртъв — заяви тя твърдо. Гласът й бе лишен от всякакви емоции.