— Ваше величество, позволете да ви представя братовчедката на съпругата ми, лейди Браяна О’Далей Макбрайд — каза Кам.
Чарлз се усмихна, свали богато украсената си шапка и направи кратък поклон.
— Ваш покорен слуга, госпожо.
— Навярно аз би трябвало да кажа това, Ваше величество — отвърна Браяна.
— Глупости. Дори кралят на Англия може да се смири пред прелест като вашата, миледи — отбеляза Чарлз с една от опасните си усмивки. — О, толкова красота в едно семейство! Две толкова уханни рози: нежната разцъфнала английска роза и другата — по-дива, ирландска. — Чарлз потупа Кам по гърба и без да откъсва поглед от жените, каза: — Нищо в Холандия, Испания, Франция или Германия не може да се сравнява с розите, които могат да се открият в моите кралства, нали, Деран?
— Не мога да оспоря мъдростта на Ваше величество — съгласи се Кам.
— Човек не може да отрече истината — заяви Чарлз.
— Какво води Ваше величество в дома ми? — попита Мариса.
— Животните, които сте купили, бяха доставени в Уайтхол тази сутрин и си помислих да ги придружа.
— Много любезно, Ваше величество — каза Мариса.
— Това е само извинение да ви посетя — призна краля.
Нямате нужда да се извинявате, Ваше величество — отвърна Кам.
— Точно така — съгласи се Мариса.
— Е, какво мислите за конете на жена си, Деран? — Чарлз отстъпи настрани, за да може Кам да види по-добре двата снежнобели жребеца.
Държаха ги двама млади коняри. Животните биеха с копита гладкия каменен под и се кипреха, сякаш разбираха, че са център на вниманието.
— Ваше величество го каза достатъчно добре — великолепни животни.
Мариса пристъпи, взе юздите от едното момче и изведе жребеца навън. Останалите я последваха.
Поглаждайки дългата шия на животното, Мариса му говореше тихо. Конят изцвили в отговор.
Близнакът му се раздвижи неспокойно. Кам се приближи, взе юздите от ръцете на конярчето, даде му бастуна си, сграбчи копринената сребриста грива на жребеца и го яхна. Придърпа леко юздата и изправи животното на задните му крака.
Мариса, все още стиснала юздите на другото животно, наблюдаваше мощта и на човека, и на коня. Те се движеха като едно цяло. Тя копнееше да скочи на гърба на другия жребец и да предизвика на надбягване съпруга си, за да види кое от животните е по-бързо.
— Чудесен избор — каза Кам, като спря коня. Даде знак на конярчето, слезе внимателно от жребеца и взе украсения си със златна топка бастун. — Как се казват? — попита той Чарлз.
Кралят елегантно сви рамене.
— Графинята трябва да реши.
Всички очи се впиха в Мариса.
— Мислили ли сте за имена? — попита я Браяна.
— Всъщност да — каза Мариса, облягайки глава на шията на коня. — Ромул и Рем.
— Интересен избор, графиньо — рече Чарлз.
— Обещавам да подаря на Ваше величество по едно от първите кончета и на двата жребеца — каза Мариса.
— По дяволите, ще бъда много доволен, лейди Деран. Искам да върна на мода конните надбягвания. За Бога, дори да нямах други причини да мразя узурпатора Кромуел, бих го мразил заради това, че отне на поданиците ми удоволствието от конете. — Той се усмихна лениво. — Брат ми Йорк може да си се занимава с лов, но що се отнася до мен, предпочитам да гледам и да залагам за бързината на прелестни животни, като тези тук. Както техните съименници са основали Рим, те ще ви родят шампиони, можете да сте сигурна.
Мариса върна юздите на второто конярче и му нареди:
— Погрижете се ги нахранят и напоят добре. — После попита: — Ще изпие ли Ваше величество чаша вино с нас?
— Може би някой друг път, графиньо — отвърна кралят и погледна златния емайлиран часовник, който извади от джоба на жакета си. — Трябва да присъствам на срещата на министрите си след по-малко от час.
— В такъв случай ще се сбогувам с Ваше величество. Утре напускаме Лондон.
— Толкова скоро? — попита Чарлз.
— Да, Ваше величество — отвърна Мариса. — Имам ужасно много работа в едно от именията ми. Изминало е твърде дълго време, откакто там се е вестявал някой от рода Фицджералд.
— Ще ни липсвате много, графиньо. Дворът ми ще загуби една изключителна красавица, а аз — тъмните му очи се преместиха от Мариса към Камерън и се върнаха отново към нея — големи приятели.
— Ваше величество знае, че когато и да има нужда от нас, ние, разбира се, ще се отзовем на повика ви незабавно — заяви Кам.
— Да, знам това, Деран — каза Чарлз. — Добре е да зная, че в това кралство има хора, на които мога да вярвам безрезервно. Смятам, че ще позволите на сеньора си да целуне прелестната ви съпруга, милорд.