— Разбира се, имате моето позволение, сир. Всичко, което имам, е и ваше — каза Кам.
— Е, добри ми приятелю — засмя се сърдечно Чарлз и вдигна черните си вежди, — съмнявам се, че имате предвид съвсем всичко?
Кам се усмихна на дяволитото изражение на краля и отвърна:
— Е, може би не съвсем всичко, Ваше величество.
Чарлз допря широката си уста до тази на Мариса.
— Желая ви спокойно пътуване, графиньо. Никога няма да сте далеч от мислите ни.
Мариса и Браяна направиха на краля нисък реверанс.
— Господ да дари на Ваше величество дълго и щастливо царуване — каза изправяйки се Мариса, — а също така ви желая щастие с предстоящото ви венчаване за португалската принцеса Катерина. Нека е плодовита и роди на Англия наследник на Стюартите.
Кам застана до Чарлз и проследи с поглед двете жени, които се връщаха в къщата.
— Тя ще ти роди прекрасни синове, Камерън — отбеляза Чарлз. — Запомни ми думите. — После даде знак да доведат коня му и каза меко: — Грижи се за твоята дама, тъй като ни е много скъпа. — Яхна коня и изчака коняря си. — Съветвам те да заздравиш брачния си съюз с рожба в утробата й преди да е минало прекалено много време.
Думите на Чарлз блуждаеха в ума му в ранните часове преди пукването на зората. Кам не можа да заспи поради болката и в ума, и в слабините си. А краткият му сън бе спохождан от привидения, които го измъчваха, подиграваха му се със силата и примамващата си красота.
Противно на навика си, след като напусна покоя на самотното си легло, той провери дали вратата на спалнята му е заключена отвътре. Тъй като избягваше обичайната нощница и предпочиташе да усеща завивките с голата си кожа, наметна халата си. Протегна схванатите си мускули, разтъпка се по голите дъбови дъски на пода и се приближи до камината. Огънят догаряше и хвърляше меки отблясъци. Кам протегна ръце към жарта: в стаята бе влажно и студено поради продължителния дъжд, който шибаше като с камшик по прозорците.
Извърна глава. Зад междинната врата спеше съпругата му — тази, която присъстваше толкова силно в среднощните му помисли. В сънищата си той изглеждаше като по-рано — красив и силен, можещ и енергичен; мъж, свикнал да получава от жените всичко, каквото пожелае, по всяко време. Но приятните му сънища бяха обезпокоени от усещането, че някой го наблюдава, без той да го вижда. Той провери, но не намери никого. Единственото, което бегло зърна, бе гола плът с аромат на парфюм и къдрица кестенява коса. Химерата му убягваше, макар той все още да можеше да долови нейното присъствие; и нежно мълвеше името му…
Сетне, в последния си сън, се видя да напуска леглото на друга безлика жена, за да последва гласа, който го зовеше. Премина през редица врати и накрая застана пред порта, почти скрита зад гъста кълбяща се мъгла.
Натисна украсената месингова дръжка и откри, че вратата е заключена. Блъсна я силно, тя се отвори и той усети, че онова, което е вътре, е някак си изключително важно за него. Мина през разсеялата се мъгла и съгледа голямо дъбово легло с балдахин, беше повдигнато на платформа. Вместо със завеси от плат, леглото бе обвито от бодливи лози. Там, едва видима през гъстите стебла, лежеше спяща жена, както Бог я бе създал — единственото й одеяние бе гъстата й дълга кестенява коса. Ароматът й го привлече по-близо. Тя се обърна леко и му даде възможност да зърне едрата й гърда, дългите й крака и червеникавокафявите къдри между бедрата й, които предизвикаха болка и в очите, и в слабините му. Това бе жена, която си струваше да обладае, която си струваше да притежава, да я има завинаги.
Силно желание разбунтува кръвта му — желание по-дълбоко и по-силно, отколкото бе изпитвал някога. Плътта му реагира, мъжеството му се втвърди и изтръпна от нуждата да се изгуби в дълбините на тялото й.
Какво да стори? Нямаше с какво да разсече плетеницата от стебла, която я отделяше от него. За да стигне до нея, трябваше да проникне през бодлите единствено с голите си ръце. За да получи съкровището, за което копнееше тъй отчаяно, трябваше да поеме огромен риск.
Хвърли поглед през рамо към отворената врата, която вече не бе скрита в мъгла. Трябваше само да излезе, да обърне гръб на спящата красавица. Светът бе пълен с жени, жени, които не предизвикваха нито проблеми, нито усложнения. Те го очакваха извън тази стая.
Той обърна глава и погледна за пореден път жената в леглото. Отново чу нежния, зовящ го женски глас, макар тя да спеше. «Камерън! Ела!» Гласът отекваше в главата му като боен вик. Устните й бяха извити в лека усмивка, сякаш мислите й бяха приятни и топли. Неговите бяха горещи и пълни с копнеж, с пламенна страст.