Ханджията почука на вратата.
Тя се отвори и отвътре се показа Джейми Ковингтън. Изглеждаше уморен.
— Джейми! — каза радостно Камерън.
— Ще желаете ли нещо, милорд? — попита ханджията.
— Позволих си волността да поръчам малко бира, Кам — каза Джейми.
— В такъв случай нямам нужда от друго, Джейми — отвърна Кам и пристъпи през вратата, като свали украсената с перо шапка и плаща си.
— Тогава ви оставям с уважаемия господин, милорд Деран — каза почтително ханджията.
Щом вратата се затвори, двамата мъже се прегърнаха.
— Какво те води в Дорсет, Джейми? — попита Кам.
— Мислех си, че ще получа само писмен отговор от теб.
— Бях силно обезпокоен, когато получих писмото ти — отвърна Джейми и подаде халбата студена бира на Кам. — Голямо щастие е, че графинята и лейди Браяна не са пострадали.
— Да, така е. — Кам седна на тапицирания с конска кожа стол. — Съжалявам, че трябваше да убия онзи кучи син веднага, защото бих се радвал да получа от него информацията, която ми трябваше. — Той отпи от бирата си. — Като говорим за информация, ти откри ли нещо?
Джейми също надигна халбата си.
— Боя се, че нищо.
— Проклятие! — избухна Кам и блъсна калаената халба на малката масичка. Пяната се разплиска по дървото и облечената му в ръкавица лява ръка. — Съвсем нищо ли?
— Опитах с всички сили, Кам.
— Не се съмнявам в това, Джейми.
— Поверих задачата на най-верните си хора — поясни Джейми, — защото знаех, че не е благоразумно дворът да научи за покушението срещу новия граф Деран. Нито пък информирах Негово величество, нали така пожела ти? А сигурен ли си, че мъжете, които са се опитали да извършат това престъпление, са търсели теб?
Кам се замисли за миг и отвърна:
— Да. Чух един от тях да разпитва жена ми за мен. Това не бяха просто разбойници, които използват случая да заграбят богата плячка. Дойдоха отзад, а не отпред. Бяхме преследвани като елени в кралската гора. — Той почисти пяната от ръкавицата си с кърпичка, която извади от вътрешния джоб на жакета си.
— Кам, трябва да се примириш с факта, че може никога да не узнаем кой е наел непознатите убийци — съчувствено каза Джейми. — Докато беше на служба при краля, си създаде много врагове. Може би някой от тях търси реванш. Мога да си представя колко дълъг би бил списъкът им, ако някога решиш да ги изброиш.
Кам сви широките си рамене.
— Да, дълъг и пълен с опасни хора. — Не искам да прекарам остатъка от живота си, като се озъртам постоянно през рамо, Джейми, нито пък искам — прибави натъртено той — жена ми да живее така. — Кам се изправи и се приближи до малкия прозорец, който гледаше към задната улица. — Мислех си, че миналото отдавна е погребано. Изглежда, внезапното ми появяване в Лондон доста е притеснило някого.
— В такъв случай предлагам да наемеш хора, които да пазят теб и семейството ти — каза Джейми.
— Вече се погрижих за сигурността на жена ми и семейството й. Родът Фицджералд е тачен в Дорсет, тъй че не бе трудно да убедя Де Уорт — управителя на жена ми, да ми помогне да намеря мъже, които биха се грижили за нея и семейството й. Преди сто или повече години графството би разполагало със своя собствена войска. Тя й хората й са в безопасност, докато сме тук.
— Но аз си мислех, че се готвите да заминавате за друго имение на графинята…
— Ще тръгнем в края на седмицата.
— Не можеш ли да разубедиш съпругата си?
Кам се усмихна сардонично.
— Съпругата ми е жена със силна воля, Джейми. Щом реши да направи нещо, трудно можеш да я накараш да се откаже. Това имение, Фиц Хол, е много важно за нея.
— Ами ти, Кам? Важен ли си ти за нея?
— Не знам, Джейми — отвърна честно Кам.
Джейми го погледна. Знаеше, че сега не е време да го притиска повече. Може би по-късно. И вместо да го разпитва, каза:
— Преди малко ме попита защо съм дошъл. Всъщност причините са няколко. Първата е, че в деня, когато замина за Дорсет, при мен пристигна пратеник.
— Пратеник? — попита Кам. — Откъде?
— От Шотландия.
— Дъщеря ми? — Гласът му премина в шепот. — Да не се е случило нещо с нея?
— Не, няма нищо общо с Елзбет.
— Тогава кой е изпратил куриера?
— Майка ти.
Тези две думи смразиха атмосферата. Ноздрите на Кам се раздуха от гняв.
— За какво има да ти пише графиня Тейрн?