— Иска информация за теб и жена ти.
— Как смее? — попита Кам.
— Тя ти е майка, Кам.
— Тя е жената, която ме е родила, Джейми. — В думите му се криеше горчивина.
Кам никога не бе говорил за връщането си в Шотландия, освен за раждането на дъщеря си. Джейми знаеше, че трябва да се е случило нещо лошо, защото колчем споменаваше за Шотландия, Кам ставаше мълчалив.
Сега Джейми реши да докосне незарасналата рана.
— На какво се дължи това скъсване помежду ви?
Кам се бореше със силната болка, която не го напускаше дори и сега. Щом затвореше очи, сцената се явяваше съвсем ярко. Той — любимото дете, както често го бе наричала тя — бе изправен там като затворник, очакващ произнасянето на присъдата си. Тя никога не би го отблъснала, или поне така наивно си бе мислил. Тя го обичаше. Обичта й можеше да облекчи безкрайната мъка.
А сетне се бе случило немислимото. Неговата красива майка бе избягала с писък при вида на обезобразения си син.
Можеше ли да довери това на Джейми? Да види жалостта, която със сигурност щеше да пламне в очите на приятеля му? Не! Не можеше. Не се нуждаеше от утеха или милосърдие.
— Не мога да говоря за това.
Джейми разбра, че няма смисъл да пита повече.
— Както желаеш.
Кам се опита да промени темата на разговора.
— Каза, че има няколко причини за пристигането ти?
— Да. Изглежда, пратениците сега превръщат спокойния ми някога дом в своя постоянна спирка. Понякога се чувствам така, сякаш съм обект на поклонение и мнозина искат благословията ми — каза шеговито Джейми. — Само три дни, след като получих твоето писмо, пристигна и едно от съпругата ти, която ме кани да присъствам на бала в чест на венчаването ти.
— Мариса ти е пратила покана?
— Собственоръчно.
— Нищо не ми е казала.
— Моли ме идването ми да остане изненада, макар и да не знае, че ти вече ми беше писал след инцидента с разбойниците. Затова наех стая в този хан, вместо да дойда веднага при теб.
— Тогава не трябва да разочароваш съпругата ми, Джейми. — Кам взе шапката и плаща си. — Трябва да се връщам, преди някой да заподозре нещо. До скоро виждане. — Кам замълча за миг и прибави: — Обещавам да се престоря на изненадан от внезапното ти появяване на бала. — Той намести украсената с черно перо шапка върху тъмнорусите си коси. — Много любезно от страна на съпругата ми да те покани.
«Твърде любезно наистина» — повтори той на себе си, щом излезе от стаята.
Глава петнадесета
Мариса отново прерови ковчежето си с бижута — още не можеше да реши какво да си сложи за бала тази вечер. Чарити вече бе свършила да подрежда дългата й кестенява коса в изящна фризура и тя искаше да намери обеци, които да заслепят всички. Бе твърдо решена тази вечер да се наслаждава, колкото може.
Най-сетне откри онова, което търсеше. Перли и диаманти. Отличен избор за роклята, която щеше да носи.
Бръкна в малката порцеланова кутийка, в която имаше черни изкуствени бенки, често носени от жените, за да подчертаят красотата си. Лепна една малка кръгла бенка до извивката на долната си устна, погледа я няколко мига — после бързо я махна. Бе сигурна, че всички жени на бала тази вечер ще следват обичайния стил. Но не и тя.
Хвърли поглед на шишенцата си с парфюм и се замисли какъв ли аромат да използва. Искаше нещо, което да въздейства, нещо, което да предизвика желаното от нея впечатление. Помириса всички шишенца подред и накрая се спря на благоуханието в малко, рисувано на ръка китайско съдче. Това не бе парфюм, а по-скоро крем, грижливо приготвен във Франция специално за нея. Как я бе нарекъл кралят? «Английска роза». Мариса бръкна със средния си пръст в съдчето, размаза малко от сладостно ухаещия мехлем по лявата си китка и по шията си. Затвори очи за миг и във въображението й се появи една друга, по-голяма от нейната, мъжка ръка с дълъг, гъвкав показалец, хлъзгаво гладък от ароматния крем, спускащ се между едрите й гърди и оставящ зад себе си гореща следа. Зърната на гърдите й набъбнаха под коприната на ризата.
Продължително чукане на вратата рязко прекъсна полета на фантазията й.
Стресната, Мариса отвори очи и се погледна в широкото огледало със златна рамка, което висеше на ламперията на стената. Зърната й наистина се виждаха през копринената тъкан. Тя повдигна ръка и залюля гърдите си, усещайки напрегнатото доказателство за възбудата си. Както и по-рано, когато бе с Кам в неговата стая в хана, почувства дълбоко пулсиращо изтръпване между краката си, което не разбираше.