Чукането упорито продължаваше.
Само по риза и копринена фуста, Мариса открехна вратата. Видя, че отвън бе братовчедка й Браяна и я покани.
— Защо го направи? — попита Браяна, щом влезе.
Мариса се обърна към братовчедка си с дяволита усмивка и призна:
— Това бе вдъхновение. Щом видях този плат, разбрах, че никой освен теб не би могъл да го носи.
— Ласкаеш ме, братовчедке — каза Браяна, — а в същото време отлично знаеш, че би подхождал и на теб… Забрави ли, че все още съм в траур?
— Не съм забравила, мила братовчедке — каза Мариса. — Просто исках да ти дам кратък отдих от постоянната чернота на облеклото ти. Само за тази вечер е и бих искала да ти осигуря вниманието, което толкова заслужаваш.
— Не мога — възпротиви се Браяна.
Мариса реши да опита с друга тактика.
— Направи го само, за да ми доставиш удоволствие.
— Защо това е толкова важно за теб?
— Защото ти си сестрата, която никога не съм имала — обясни Мариса и притегли братовчедка си в стола при прозореца. Късното следобедно слънце проблясваше през стъклото.
— Колкото повече се опитваш да я скриеш, Браяна, толкова по-ясно виждам тъгата в очите ти. Помислих си, че роклята ще ти достави радост, макар и само за една вечер. Не съм ли права?
Браяна не би могла да изрече още една лъжа — толкова много други лъжи тежаха в душата й. Роклята наистина бе изключително красива, подходяща за кралица. Браяна не бе в състояние да устои на изкушението да прокара ръка по тъканта, докосвайки украсата по корсажа и ръкавите.
— Да — призна неохотно тя, — права си, братовчедке. Тази рокля ми доставя неописуемо удоволствие.
— В такъв случай трябва да я облечеш. Тази вечер е особен случай. Направи го заради мен. И най-вече заради самата теб — добави нежно Мариса.
Браяна се предаде пред убедителността на братовчедка си. Изглежда, това имаше огромно значение за Мариса, макар Браяна да възнамеряваше да остане незабелязана и да не се натрапва в очите на присъстващите. Като вдовица, от нея не се очакваше да вземе участие в танците довечера. Тази нощ бе за Мариса и за странния й съпруг.
— Печелиш, братовчедке — отстъпи Браяна.
Мариса се засмя.
— Не смятам това за победа, Браяна, а за много добра преценка на положението ти.
Сега бе времето да й каже за посещението си при госпожа Бък.
— Трябваше да дойдеш на езда с мен днес. Запознах се с госпожа Бък.
— И какво мислиш?
— Че не е вещица.
— Ако беше — отбеляза умно Браяна, — старата графиня нямаше да я приюти. Баба ти не би направила нищо, което да изложи на опасност положението й като наследница на рода Фицджералд.
— Нито пък аз — призна Мариса, подви крака и опря брадичка на коленете си. — Госпожа Бък е изключително интересна жена. Никога не съм срещала друга като нея.
— Тогава какво?
Мариса забави отговора си за миг, за да намери думите, с които най-точно да изрази впечатлението си.
— Тя беше много приятелски разположена, без никакъв фалш. Почувствах се спокойно с нея, сякаш се познавахме от дълги години, а не само от няколко минути. — Тя погледна Браяна въпросително. — Не мислиш ли, че е странно?
Браяна поклати глава.
— Изобщо не е така, Мариса. Точно това почувствах и аз, когато се срещнахме за пръв път.
— Тя ми призна, че е ясновидка.
Браяна пое дълбоко дъх.
— Каза ли ти нещо?
— Не. Каза, че способността й да предсказва бъдещето не може да се контролира по желание и че се появява неочаквано. — Мариса отново погледна Браяна. — Госпожа Бък би трябвало вече да е на път за насам.
— Идва тук?
— Да. И ми каза, че е важно и ти да си тук по време на посещението й.
Лицето на Браяна побледня.
— Защо аз?
— Не зная. — Мариса реши да не споменава, че госпожа Бък бе нарекла Браяна «Тъжната дама».
Страхът се стовари върху раменете на Браяна като огромна тежест и почти я смаза. Какво искаше от нея тази жена? Способна ли бе госпожа Бък да прозре тайните, които тя криеше в сърцето си? Би ли я издала? Би ли разкрила пред всички вината й? Щяха ли раните, които Браяна бе погребала грижливо, да излязат наяве?
Мариса видя внезапната паника в златистокафявите очи на Браяна и загрижено попита:
— Какво има, Браяна?
— Нищо — излъга Браяна. За пореден път бе принудена да скрие истината от братовчедка си.
Мариса посегна и хвана ръката на Браяна. Забеляза, че ноктите й са къси, изгризани. За първи път откриваше, че ръцете на братовчедка й не са съвършени.
— Можеш да споделиш с мен всичко, братовчедке.