— Джейми, моля — настоя той с лек поклон.
— Както желаете, Джейми — съгласи се тя и одобри избора му да не носи, за разлика от мнозина други мъже в залата, сложна перука и модна шапка. Дворцовата мода, предимно във френски стил, проникваше в провинцията по-бавно.
— Наистина е изключително приятна изненада да ви видя тук, в Дорсет. Едно приятелско лице е добре дошло. — Пръстите на Браяна си играеха с нервни движения с ветрилото.
С внезапна, шокираща яснота Джейми разбра, че желае тази жена за съпруга, за другар в живота. Като никоя друга, тя проникваше в сърцето му и го изпълваше с тиха наслада.
Джейми й се усмихна широко.
— Благодарен съм, че лейди Деран е намерила за подходящо да ме покани на това тържество.
— Аз също — промълви нежно Браяна.
— Бих желал да запазите един от танците за мен, лейди Браяна — помоли Джейми.
Гъста руменина пламна по бузите на Браяна. Тя сведе очи и рече:
— Няма да танцувам тази вечер.
— За Бога, колко съм нетактичен — извини се Джейми. — Забравих, че все още оплаквате загубата на съпруга си. Простете ми.
Браяна се запита какво ли би казал Джейми Ковингтън, ако му признае, че не оплаква Донал Макбрайд, а е облекчена от смъртта му, защото никога повече нямаше да бъде насилвана да споделя леглото си с мъж, който я отвращава. Знаеше, че по свой начин е отговорна за трагедията, защото не бе успяла да напусне съпруга си. Би ли разбрал някой убеждението й, че е длъжна да остане? Браяна бе научена да уважава обетите, които е дала пред Бога: че ще бъде покорна съпруга на Донал във всичко и така нататък. Нейната религия забраняваше развода. Тя бе понасяла грубите ласки на Донал със стоическа решителност. Нито веднъж не я бе докоснал с обич. Спокойната привързаност, която бе видяла между брат си и жена му, милувките и обичта, отсъстваха изцяло от собствения й брак.
Усети колко силно я наранява фактът, че трябва да отблъсне предложението за танц. А как би искала да приеме! Танците й липсваха. Но вината и гордостта я държаха нащрек.
— Благодаря за любезното ви предложение, Джейми. Бих искала да можех да приема.
«Какъв глупак съм!» — помисли си Джейми.
— Разбирам, лейди Браяна. Моля ви, простете ми тази невероятна нетактичност.
Извиняваше се, само за да остане с нея по-дълго. Навярно животът в столичния град го бе направил циник. Там бе виждал вдовици, които прекарваха няколко дни в траур, а после бързо и охотно заменяха черните си одежди с дрехи, предназначени да привлекат някой богат покровител. Познаваше и други жени, които бяха обичали съпрузите си, но разбираха, че трябва да се омъжат повторно, за да продължат живота, с който са свикнали.
Браяна му се усмихна горчиво.
— Извинен сте, разбира се. — Тя хвърли бегъл поглед към гостите. — А какво смятате, че те — тя наблегна на тази дума с леко, дискретно махване на ветрилото си — ще си помислят за братовчедка ми и нейния съпруг?
Джейми взе две чаши вино от сребърния поднос в ръцете на облечен в ливрея слуга и подаде едната на Браяна. Пръстите им се докоснаха за миг и между тях премина блестяща искра, която и двамата не осъзнаха напълно.
— И аз си задавам същия въпрос — призна той и отпи от виното. — Склонен съм да мисля, че ще са твърде озадачени.
— Искате да кажете, че ще се чудят защо братовчедка ми се е омъжила за Бюканън?
— Точно така — отвърна той. — И несъмнено ще стигнат до погрешни заключения.
Браяна повдигна глава. Радваше се, че Джейми не е така едър и заплашителен, какъвто бе Донал.
— А какви са верните заключения?
— Че това е връзка, предизвикана от доблест и дължаща се на лоялност. — Той отново вдигна чашата към устните си. — Само ако…
— Само ако какво?
— Само ако — завърши той — можеха да проникнат зад непроницаемото лице на Камерън.
— Както направи Мариса — каза Браяна.
— Дали? — запита Джейми. — Наистина?
Браяна кимна.
— Да не би да мислите, че на Мариса й липсва състрадание? — попита тя. — Виждала съм я как гледа съпруга си. И погледът й не изразява нито отвращение, нито страх.
В залата се спусна тишина. Музикантите в галерията спряха да свирят. Джейми и Браяна млъкнаха.
Всички очи бяха насочени към широкото стълбище. Под него бе застанала вдовстващата графиня и се усмихваше широко. Зелените й очи блестяха триумфиращо. Тази вечер Барбара носеше най-екстравагантната си колекция от смарагди — колие, гривни, обеци и скъпоценни шноли, закрепени в косата й. Златната й рокля събираше възхитените погледи и на мъжете, и на жените.