Гостите очакваха знак за началото на танците и общото веселие. Вдовстващата графиня погледна внучката си.
Разбирайки мълчаливия й въпрос, Кам кимна. Обичаят изискваше той и съпругата му да открият танците, но той не бе в състояние да го направи и имаше нужда от заместник.
Джейми разбра молбата, изписана на лицето му и без да се колебае, остави Браяна и се насочи към Кам и Мариса.
— Мога ли да имам изключителната чест за този танц, миледи? — попита любезно Джейми и се поклони.
Опряна на лявата ръка на Кам, Мариса вдигна глава и го пропита с пълното съзнание какво точно иска от него:
— Разрешавате ли, милорд:
— Да, миледи — отвърна Бюканън, повдигна ръката й и докосна нежната плът с топлите си устни.
Колко чудесно бе да усеща устните му върху кожата си, помисли си тя. Погледът й срещна неговия. Това, че можеше да мисли така, я шокира за миг. И все пак бе истина. Между тях се бе появило притеглянето на неизказана страст. Нямаше смисъл да отрича това. Въпреки липсата си на опит Мариса интуитивно разбираше, че ги свързва някаква здрава връзка.
С леко подрезгавял глас Мариса каза:
— Благодаря ви, Камерън.
Джейми я хвана за ръката и я поведе към центъра на залата, за да открият празненството.
Камерън. Най-сетне бе произнесла името му на глас, съвсем съзнателно. Силата на тази единствена дума прониза тялото му и го разтърси. Нямаше го вече далечното и формално «милорд» или смразяващо учтивото «съпруже». Кам чу името си, сякаш бе изречено за пръв път, ново и чисто. Като си помисли човек, че някой може да чува името си през целия си живот, без да разбира истинската наслада от него, докато любимата му не го произнесе! Само допреди месец той би се присмял на всеки, който би му казал подобно нещо. Циничният му хумор бързо би представил другия като глупак, на когото му липсва и капка разум.
По дяволите! Мариса бе успяла да проникне през бронята му, и то само защото бе изрекла името му.
Мариса погледна към съпруга си.
— Изглежда, умът ви не е насочен особено към танца — каза Джейми.
— Толкова ли лошо танцувам? — запита тя. — Ако е така, моля за прошката ви. — Мариса с мъка откъсна очи от съпруга си. Какво я привличаше към него? Шумната тълпа в залата сякаш не съществуваше.
— Не, миледи, вие сте самото съвършенство — увери я Джейми. — Макар че, за да съм честен, трябва да призная, че сте разсеяна, сякаш ви се иска да сте някъде другаде. Така ли е? Или пък ви се иска на моето място да е друг? Камерън ли?
— Глупости — заяви тя.
— Нима? — настоя упорито той.
Мариса вдигна брадичката си. Очите й срещнаха питащия му поглед.
— Прав сте — отвърна тя.
Той говореше тихо, тъй че само тя да може да чуе думите му.
— Можете да ми се доверите, миледи.
Музикантите засвириха отново и Мариса и Джейми се съсредоточиха върху сложните стъпки. Мариса му вярваше.
— Мисля, че мога да ви се доверя — каза тя и го погледна с широка усмивка, която идваше от сърцето й. — Сега е моментът да ви изкажа своята признателност. Благодарна съм, че се отзовахте на поканата ми.
— Удоволствието е мое — заяви той.
— Въпреки това зная, че службата ви в Лондон при Негово величество е изключително важна.
— Мога ли да споделя с вас една тайна? — запита Джейми.
— Разбира се — отвърна Мариса.
— Животът, който водя там, е истинско бреме за мен. — Кафявите очи на Джейми гледаха прямо. — Когато започнах, имах цел, която споделих с Камерън — да видя Чарлз Стюарт на трона на Англия, защото това е негово рождено право. След като задачата бе успешно изпълнена, открих, че дворът ме уморява. Онова, което преди бе интригуваща игра, сега загуби привлекателността си за мен. Което не означава, че Негово величество вече няма врагове, дори напротив: всички владетели имат врагове. Но сега има други хора, които с желание биха поели моите отговорности. — Той направи пауза, за да изпълнят една сложна стъпка. — А аз останах сам. Нямам семейство, съпруга или деца, с които да споделя живота си.
Мариса разбра, че това е признание за самотност.
— И желаете да промените начина си на живот?
— Да — отвърна той. — Бих искал да имам това, което виждам около себе си. Съпруга. Жена, която да споделя леглото ми.
Мариса вдигна вежди.