— Роуина — умоляваше я другата жена, — млъкни, за Бога!
— По-добре честна курва, госпожо, отколкото нещастна проститутка, за чиито услуги и половин пени би било прекалено висока цена! — Мариса повдигна кестенявите си вежди и я погледна с отврата, сякаш виждаше някаква особено противна гадинка. — Наистина, ще си позволя да предположа, че за да спите с някого, би трябвало да го подкупите… И си помислете добре преди да повторите някоя от клеветите си. Имайте предвид, че кралят е отзивчив… — тя съзнателно направи пауза — към молбите ми.
«Само се опитайте!» — закани се Мариса наум.
Наблюдаваше ги как си тръгват. Но доволната усмивка на устните й скоро се смени от хлад в сърцето. Тя хлопна вратата на библиотеката и се запъти към градината.
Едва тук, разхождайки се сама сред благоуханните цветя, тя намери отдих от оживлението в къщата. Толкова много време бе пропиляла сред гостите! Липсваше й насладата от спокойствието в Ирландия, където се разхождаше сама по скалистия бряг, вдишваше свежестта на океанския въздух и бродеше из природата. Но тогава тя бе момиче, необременено с истински отговорности. А сега бе жена, която носеше на раменете си цялата тежест както на собствената си репутация, така и на репутацията на мъжа си.
Краката сами я отведоха до обвитата в розови храсти дървена беседка. Мариса влезе в нея и пътьом откъсна голяма бяла роза. Бе играла тук като дете, когато баща й идваше в това имение. В детските й спомени беседката бе вълшебно място.
В беседката имаше извита мраморна пейка. Мариса набра полите си и приседна. Замисли се. Дали всички гости тази вечер си бяха съставили същото мнение като онези две злоезични кучки? Спомни си изражението на няколко лица, когато двамата с Кам слизаха по стълбите. Неспособност да повярват. Шок. Жалост. Страх. Глупци! Те виждаха само куцането, счупената ръка, открояващата се черна превръзка на окото. Не виждаха онова, което бе открила тя: мъжа, който бе служил достойно на каузата на своя крал; мъжа, който бе предизвиквал отбраното лондонско общество насред театъра; мъжа, в чието докосване се криеше някаква невероятна магия и който само с просто докосване откриваше нещо неизвестно, скътано дълбоко в нея.
По каменната пътека прозвучаха стъпки. Мариса напрегна слуха си и чу потропването на бастун. Сърцето й заби по-бързо.
Кам спря. Сребристата рокля на Мариса се забелязваше отдалеко. Ангел в нощта, предлагащ избавление. Нешколувана прелъстителка, необучена сирена, която му даваше знак да се приближи към покритата с рози беседка.
Той пое дълбоко дъх. Кръвта във вените му се разгорещи. Пулсът му се ускори. Ръката му стисна златната дръжка на бастуна. «Тя е моя! — искаше му се да изкрещи на всички. — И аз съм неин.»
Кам се приближи бавно, за да не я изплаши, и седна до нея на мраморната пейка. Помълчаха за миг.
— Кажете го отново — помоли Кам дрезгаво.
— Кое? — запита тя, усещайки мириса на ароматизирания сапун, който той винаги използваше.
— Името ми. Кажете го. — Гласът му беше невероятно прелъстителен.
Мариса облиза устните си.
— Камерън — прошепна тя в обкръжаващата ги тишина.
Кам се наведе към нея, устата му се доближи до шията й. Тя усети дъха му над обецата си.
— Махнете я — каза той, навивайки една от многобройните й къдри около жилестия си пръст.
Мариса с треперещи ръце свали украшението и той веднага впи устни в месестата част на ухото й и го пое нежно в устата си. Главата й се отметна назад.
Мариса се задъха. Тялото й се обля в топлина. Със сръчните си пръсти Кам успя да се справи със стегнатите закопчалки на роклята й и корсетът се плъзна надолу. Силната му лява ръка я обгърна. Той бавно премести ръката си нагоре, махна твърдия корсет и меката тъкан под него и обхвана лявата й гърда. Зърното й се втвърди — той триеше ритмично върха му с палец.
— Камерън — простена тя. Устните му докосваха раменете й, галеха кожата й с възбуждащия си допир. Дишането й се учести, изпълни я странен, силен копнеж.
Кам знаеше, че може да вземе Мариса, да я доведе до границата на пълно отдаване. За един бивш развратник, който можеше да разчита на цял арсенал от умения, това би било съвсем просто. Но не и тук! Не и сега, макар че тялото му бе готово и копнееше да повелява над нейното. Тази беседка не бе най-усамотеното място, нито пък най-удобното и за двама им. Той знаеше подходящо място. Спокойно и сигурно, далеч от любопитните погледи на семейството й. Там, където той щеше да бъде господар на положението.