Ръката му прихвана главата й и нежно я обърна, тъй че езикът му да може да премине по цялата й уста. Мариса отвори устни и Кам пое нещата в свои ръце, задълбочаваше и удължаваше всяка нова целувка. Харесваше му дивата невинност на устата й, вкусът на вино, останал на езика й. Копнееше да се потопи в насладата на целувките им, да я възбужда, докато тя не откликне със собствената си пламенна страст.
Мариса се вкопчи в гърба му, впи нокти в кадифения му жакет и го придърпа още по-близо до себе си, сякаш се боеше, че ако го пусне, може да изчезне. Невероятно усещане — усещането за устните му, сливащи се с нейните устни!
«Камерън!» — пищеше тя наум от удоволствие.
Той откъсна устни от нейните и пое дълбоко дъх. Мъжествеността му се бе изпънала, стегната в бричовете; измъчваше го силна, пулсираща болка, която копнееше за облекчение, която бе жадна за окончателно сливане. Трябваше да спре или всичко щеше да бъде загубено. Контролът му вече бе достигнал предела си; всяка следваща размяна на интимности с Мариса би променила решението му.
Той се отмести леко. Очите й пърхаха отворени, огромни, питащи. Устата й бяха подути от целувките му. Гърдите й се повдигаха и спускаха, зърната им бяха набъбнали под плата на ризата. Мариса гледаше като жена, готова за окончателната кулминация на любовта. Преди той бе имал само една девственица: предпочиташе да бъде с опитни жени, които знаеха правилата на любовната игра и не хранеха никакви илюзии. Така бе по-лесно. По-добре за всички засегнати, особено за него. Девствениците, бе решил още навремето, бяха задължение, което бе най-добре да остави на някого другиго.
Сега обаче разбираше, че е спечелил онова, което някога бе презирал. Устните на никоя друга жена не го бяха възбуждали така, както Марисините. Никоя друга жена не бе предизвиквала такава внезапна реакция в тялото му както съпругата му с нежния си допир.
Той оправи внимателно корсета й и го издърпа нагоре, опита се да затегне дантелените връзки, които бе развързал.
Мариса, възвърнала най-сетне гласа си, попита прегракнала от страст:
— Какво правите?
— Мисля, че е очевидно, миледи — каза Кам, насилвайки се да се усмихне и стана. — Помагам ви да се облечете.
— Боите се да не ни открият тук, така ли?
Кам не отговори. Не знаеше какво да й каже.
— Не искате ли да спите с мен? — попита Мариса настойчиво, но наведе глава поради внезапния страх да не би да прочете отговора на лицето му. И внезапно си спомни въпроса, който бе задала баба й. — Или пък не можете?
За няколко мига Кам се смути, после протегна здравата си ръка и повдигна брадичката й.
— Не мисли, че не мога да довърша онова, което съм започнал, момиче. Просто реших да не го правя сега.
— Защо? — настоя тя упорито.
— Защото първият ви път не трябва да е на студената земя и няма да е тази вечер — заяви той. — Но утре — обеща Кам с дрезгав от страст глас, — утре ще ви помоля да дойдете при мен.
И си тръгна, оставяйки я сама в беседката, Мариса бе съкрушена, захвърлена между рая и ада, между добродетелта и познанието за греха.
Той й бе казал, че ще я помоли да отиде при него. Тя би могла да откаже. Не бе проститутка, която е на разположение на удоволствието на господаря си.
Но нямаше да откаже. Знаеше го. Душата й щеше да се подчини, защото вече бе направила избора си. Не можеше да обърне гръб на онова, което стана между тях тази вечер, и на онова, което щеше да стане утре.
Рано на следващата сутрин Кендъл избърса бръснарския сапун от лицето на Кам. През последните седмици Кам си бе позволил неочакван разкош. Откакто го бяха обезобразили, той се бе бръснал всяка сутрин сам; сега за него бе още едно удоволствие да позволи на друг да извърши тази работа.
— Погрижи ли се за всичко, което ти казах?
Жилестият чевръст Кендъл избърса острия бръснач и го постави в калъфа.
— Изпълнено е, милорд. Всичко е готово.
— И не си забравил нищо?
Кендъл погледна господаря си кисело.
— Погрижих се за всичко, което наредихте. Липсвате само вие и нейно благородие.
Кам стана от мекия стол.
— Отлично.
Кендъл му помогна да облече дългия жакет от син вълнен плат. Той подхождаше на брича, дълъг до коленете, на гладките вълнени чорапи и здравите обувки. Миналата вечер Кам бе играл ролята на придворен благородник, облечен подобаващо. Днес бе скромен провинциален земевладелец. Кам отиде до гардероба и взе нещо от чекмеджето — една от кърпичките, които Мариса бе бродирала за него. Подпъхна я в колана на брича си, после се извърна и погледна Кендъл.