— Знаеш какво трябва да правиш, нали?
Кендъл кимна и повтори онова, което му бе казано предишния ден.
— Трябва да изчакам поне час, след като излезете, и сетне да предам лично на графинята бележката, която й оставихте.
— Запомни, никой не трябва да знае къде съм отишъл — каза Кам, пресече стаята и натисна една плоскост на стената до леглото си. Отвори се тайна врата. Това бе стар ходник, чиито стълби водеха в избата.
— Когато господарката тръгне, изчакай и по-късно съобщи на баба й и на братовчедка й, че ще прекара нощта с мен.
Кам пристъпи към ходника.
— Ще се върнем утре.
— Да, милорд — отвърна Кендъл и затвори вратата зад Камерън. Сложните планове на господаря му бяха едновременно и удивителни, и вълнуващи. Като слуга на графа, той знаеше отлично, че граф Деран и графинята не са споделяли леглото, поне откакто той започна да изпълнява тази длъжност. Кендъл не размишляваше върху причините и се грижеше за задълженията си по възможно най-добрия начин. Старата къща, която графът бе открил по време на една от честите си разходки с кон из района, бе почистена лично от него. Обикновено не би се заел с подобна черна работа, но графът го бе натоварил с нея тайно и затова той реши, че е най-добре да се заеме с въпроса сам. Бе заредил малката каменна къща с храна, бельо и дърва. Това бе чудесно място за любовници, скрито сред гъстата гора.
Мариса, изненадана от това, че бе заспала веднага щом се мушна под меките ленени завивки, се събуди освежена и пълна с енергия. Отхвърли завивките и стана гола от удобното легло. Робата й лежеше на стола; тя я облече и пристегна колана около кръста си.
Приближи се до прозореца и видя, че небето е мъглявосиво. Въздухът тази сутрин бе по-хладен от предишния ден и тя бе сигурна, че ще вали.
Не беше необходимо да затваря очи, за да си спомни целувките, които бяха разменили със съпруга си предишната нощ. Докосна устните си с върха на пръстите си. В ръцете на Камерън се бе чувствала така, сякаш можеше всичко. Странно, че поддавайки се на мощната съблазън на усещанията си, човек може да се чувства като завоевател.
Чарити открехна вратата на спалнята с приветлива усмивка и като видя, че господарката й е будна, влезе с поднос с малка каничка кафе и чаша.
— Добро утро, миледи — каза тя, като остави подноса и наля на Мариса от ободряващата течност. — Да ви донеса ли нещо друго?
— Кафето е достатъчно, благодаря — отвърна Мариса, отпи и се усмихна при мисълта, че значително количество от кафето, което се пиеше в лондонските кафенета, се осигурява от нейните кораби. Скоро щеше да сподели с Камерън тази част от семейното си богатство, която бе резултат от търговия. Малко по малко тя го бе посвещавала в разностранните делови интереси на рода Фицджералд. — Стана ли вече съпругът ми?
— Да, миледи, мисля, че е станал, защото видях Кендъл да носи гореща вода, за да избръсне графа.
— Кога бе това?
— Преди по-малко от час, миледи. Бях в кухнята, когато Кендъл слезе но задните стълби да вземе кофата.
Обзе я силно вълнение. Тя пазеше тайната на обещанието, дадено й от Камерън, и очакваше с нетърпение той да я повика.
— Баба ви би желала да закусвате долу с нея, миледи, ако можете да отделите малко време.
Мариса се усмихна, Чарити го каза толкова дипломатично. Молбата на баба й бе равносилна на кралска заповед.
— Мисля, че съм много гладна тази сутрин — каза Мариса, изпи останалото кафе в чашата и я подаде на Чарити за още. Всъщност наистина бе ужасно гладна, но не за храна, а за повторение на преживяното предишната вечер. За огнените докосвания, за допира на устните им. Вълчи глад за всичко, което може да предложи животът. Толкова много нови възможности, толкова много нови предизвикателства!
— Моля, съобщете на баба ми, че ще сляза при нея само за малко. А какво става с братовчедка ми лейди Браяна? — попита Мариса и запреглежда дрехите си: искаше да избере нещо, което да достави удоволствие на съпруга й.
— Тя също стана, миледи, и е със старата графиня.
Мариса искаше да може да сподели някои от новопоявилите се чувства с баба си и братовчедка си, но емоциите й все още бяха твърде свежи, твърде крехки, за да бъдат издавани пред други хора. И двете жени бяха изпитали уроците на любовта, с които на нея все още й предстоеше да се запознае.
Чарити наблюдаваше вглъбената в мислите си графиня и замислените й зелени очи.