— Да донеса ли гореща маша за къдрите ви?
— Не — поклати отрицателно глава Мариса, — не днес. Косата ми ще бъде разпусната.
— Разпусната? — озадачи се Чарити.
— Имам си причина — успокои я Мариса.
— Добре, миледи — отвърна Чарити, свивайки рамене. — Ще предам съобщението ви на старата графиня и ще се върна, за да ви помогна да се облечете.
— Добре — отговори на прислужницата си Мариса и мислите й се отправиха от всекидневните грижи към непознатото чувствено преживяване, което я очакваше. — Тръгвайте.
— В крайна сметка смятам, че празненството ни имаше успех — отбеляза вдовстващата графиня, отпивайки от третата си чаша сутрешно кафе.
— Права сте — съгласи се лейди Браяна.
— Как мислите вие, господин Ковингтън? — запита Барбара новопристигналия гост.
Джейми бе наминал да види Камерън, но Кендъл му бе съобщил, че негово благородие отсъства, така че го поканиха да остане с дамите за закуска.
— Обзалагам се, че тази сутрин все още се обсъждат подробностите от вчера.
Барбара му се усмихна ослепително и рече:
— Надявам се.
— Какво се надяваш, grand-mere? — попита от прага Мариса, после целуна нежно баба си по бузата и седна до братовчедка си. Хвърли поглед към празния стол в края на масата. Беше си представяла и горещо се бе надявала, че Камерън ще закусва със семейството й.
— Че балът ще предизвика разговори, мила — отвърна Барбара. — И ми се струва, че стана точно така, нали?
Мариса отново насочи вниманието си към баба си.
— Извинявай, grand-mere, не те чух…
— Изглеждаш разсеяна, Мариса — забеляза Барбара — Всичко наред ли е?
— Да — успокои я Мариса. — Няма нищо.
Къде ли е той, питаше се тя. Приятелят му бе тук и закусваше с тях. Камерън се бе срещнал с цяла тълпа вчера, а семейната закуска със сигурност не бе толкова смущаваща перспектива.
— Прости ми — помоли тя. — За какво говорехте?
— Баба ти изказа надеждата си, че снощните гости все още говорят за бала — каза Браяна.
— Чула ли си нещо? — запита Мариса, спомняйки си ужасните коментари на двете жени. Ако са разнесли мръсните си клюки…
— Само, че е чудесно да видят дъщерята на семейството, въздигната на полагащото й се място — увери я Барбара.
— Каза ли някой нещо за съпруга ми? — поинтересува се Мариса и намаза обилно с портокалов мармалад дебела филия бял хляб.
Барбара се усмихна снизходително.
— За тях той е чужденец, Мариса, и при това е шотландец. Те са но природа предпазливи. Дай им време да го приемат.
— Не се тревожа за това — поясни Мариса.
Зелените очи на Барбара проблеснаха с обич.
— Ти, разбира се, имаш предвид неговите недъзи — отбеляза тя. — Никой не беше достатъчно глупав да обиди графа в мое присъствие, защото бих откъснала ушите на всеки, който се осмели да го направи. Наистина лицето и фигурата му шокират в първия момент — такава красота, наред с белезите. Навремето съм виждала какви ли не рани от битки, дуели и нещастни случаи, както и мнозина от събралите се тук снощи. Но такъв е животът — приключи тя и леко присви рамене, и онова, което не може да се промени, трябва да се приеме.
— Благодаря ти, grand-mere — каза с обич Мариса.
— За това, че казвам истината ли? — запита Барбара.
— Това би се считало за шокиращо в някои кръгове, миледи — намеси се Джейми.
Барбара се подсмихна и го погледна закачливо.
— Зная отлично, но това никога не ме е възпирало.
— Като говорим за съпруга ми, виждал ли го е някой тази сутрин?
— Дойдох рано, за да говоря с него за някои недовършени дела — каза Джейми, — но ми казаха, че вече бил излязъл.
— Излязъл? — запита Мариса, остави филията и стисна ленената покривка.
— Така ми казаха, миледи — отвърна той.
— Имахте някакви планове, така ли? — попита лейди Барбара.
Мариса стисна ръце в скута си и уплашена, че съпругът й играе някаква перверзна игра, каза:
— Поне така разбрах.
На вратата се почука дискретно. Влезе Кендъл.
— Простете, миледи — каза той на Мариса, — но графът остави писмо за вас. Нареди да ви го предам лично.
— Ами дайте ми го, моля — рече Мариса, стана и пое писмото от ръката му. Видя новия печат, който бе поръчал Камерън. Счупи восъка и бързо прочете кратките редове.
Прескъпа ми съпруго, Моля ви да дойдете при мен.
Бе подписано с голямо «К». Отдолу имаше още един ред.
Кендъл ще ви каже къде. Доверете му се. Доверете се и на мен.