А ако лошото време е променило решението й?
Ами ако просто е отказала да се вслуша в поканата му?
Огледа къщата. В сравнение с онова, което представляваше преди седмица, сега тя бе спретната и чиста. Личеше си, че Кендъл е поработил здравата. Трябваше да го възнагради. Леглото заемаше почти цялата стая. Върху него имаше пухен дюшек, чисти бели чаршафи и няколко дебели пухени възглавници.
Кам вдигна голямо шарено парче кариран плат. Карето на Бюканън. Напомняше му за дома и семейството. Поднесе го към носа си и усети познатия мирис на шотландско пиво, който му навя рояк спомени. Макар че Англия бе земята, която сега наричаше свой дом, Шотландия завинаги щеше да остане в сърцето му. Неговата мила родина. Той стисна вълнения плат, после го остави на леглото.
Беше подходящ за брачното ложе на един Бюканън. Напомняше му за това, което беше преди. Родовата гордост бе дълбоко вкоренена в душата му. Кам се закле, че наследниците му също ще носят тази гордост, независимо от това, че ще са родени на английска земя.
Наля си от горещото подправено вино в един от еднаквите калаени бокали и отпи голяма глътка. На чамовата маса имаше голяма брезентова торба. Кам развърза ремъка й, извади дълъг тънък шал, ушит от същия плат като одеялото, и прокара по него лявата си длан; докосването до меката, износена тъкан бе приятно. Дори чудесно. Извади от раницата и друго. Шотландска кама. Изтегли дългото, тънко като бръснач острие от канията и разряза шала на две половини. Сега вече щеше да бъде подходящ за целта.
Възседнала едрия си бял жребец и преоблечена в мъжки костюм, тъй че да не бъде разпозната, Мариса яздеше по пътя. Дърветата от двете й страни бяха тъмни и натежали от влага. Във въздуха се носеше някакво усещане за магия — тя го чувстваше навсякъде около себе си толкова реално, колкото и момчешките дрехи, с които бе облечена. Пред нея, на по-малко от половин миля, бе каменната селска къща. От комина й се виеше дим. Поне щеше да бъде топло и сухо.
Но това ли очакваше тя? Към това ли се стремеше?
Можеше да допусне, че преди той бе по-разумният. Дали да не се върне, сякаш нищо не се е случило? Да пренебрегне писмото. Да не се подчини на заповедта му.
Рем риеше с копита калната земя и мяташе нетърпеливо глава. Мариса го успокои и се подчини на порива на сърцето си.
Нито заради краля, нито заради политиката.
Нито заради дълга, нито поради династична отговорност.
Нито заради клетвите, нито заради страстите.
Щеше да отиде при него само от любов.
Тя обичаше Камерън Бюканън. Обичаше този мъж с цялото си същество, с всичко, което притежаваше. Своя мъж. Беше се влюбила в него бавно. Дълбоко. Силно. Безвъзвратно.
Той вече владееше сърцето, душата и ума й. А сега щеше да притежава и плътта й.
Кам чу тропота на конски копита. Най-после тя бе дошла.
Стана от масата, сигурен, че очакваният от него миг е настъпил. Отвори вратата и видя стройна фигура, загърната в тъмна пелерина, и с голяма шапка. Присви здравото си око. Изглежда, това бе някакъв младеж, дошъл от имението.
Придържайки шапката си с облечената си в ръкавица ръка, младежът се втурна вътре, за да се спаси от поройния дъжд. Намерил подслон в топлата къща, той застана с гръб към Кам, без да вижда ледения му поглед.
— По-добре затворете вратата, милорд — рече младежът с ирландски акцент, свали мократа си вълнена пелерина, изтърси водата от нея и я преметна през стола. — Иначе ще се удавим.
Горчиво разочарован, Кам запита:
— Носите съобщение от жена ми? — По дяволите! Толкова планове за нищо!
Младежът се обърна и свали шапката от главата си. Кестенявите коси се разпуснаха по раменете му. Зелените му очи проблеснаха весело.
— Да — каза той.
— Мариса! — извика изненадано Кам.
С елегантен поклон Мариса, облечена във взетите назаем момчешки дрехи — брич, чорапи, обувки и риза — каза усмихнато:
— Да, господарю и повелителю.
Кам бавно и продължително я огледа. Тя стоеше пред него с ръце на кръста. Светлината на свещите и проблясъците на огъня подчертаваха формите й. Бе облечена в леко влажна бяла памучна риза, под която с учестеното й дишане се надигаха и спускаха голите й гърди. Вълненият брич прилепваше към краката й и стигаше до коленете. Беше обута в оплескани с кал чорапи и черни обувки.
Острият му поглед я накара да сведе очи. Топлина се разля по лицето й, макар че иначе цялата замръзваше. Тя отиде до огъня, събу мокрите си обувки и седна на проснатата пред огнището овча кожа. С разсеян жест поглади с длан руното и изпита удоволствие, като го прокара между пръстите си.