Ръцете му се плъзнаха по кръста й; кожата й бе нежна като най-скъп сатен. Притисна я по-близо до тялото си, долепвайки я до себе си. Призовавайки всичките си запаси от сила, Кам се наведе леко и я взе на ръце. Опря се на леглото със здравия си крак и нежно я сложи върху него.
В зелените очи на жена си откри доверие — но и грижа. Никога не би могъл да понесе нейното съжаление или отвращение. От очите й това би било смъртоносна рана. Помоли се безгласно някой ден тя да разбере и да му прости онова, което щеше да направи.
Кам стана от леглото, отиде до вратата и пусна резето, заключвайки останалия свят навън. Внимателно събу обувките си от мека ярешка кожа, отправил поглед към очакващата го жена.
— Камерън — промълви нежно Мариса, — леглото е празно без вас. Върнете се, моля.
Това бе покана, на която не би могъл да откаже.
Той отново се поддаде на изкушението да потърси устата й. Откри, че устните й са като най-изтънчено вино — диво опияняващи.
Ръцете на Мариса се плъзнаха по гърба му, пръстите й усещаха играта на гладките мускули под тъканта на ризата му. Тя с готовност прие тежестта на стройното му тяло върху себе си.
Без да спира страстно да я целува, Кам бръкна в джоба на брича си и пръстите му стиснаха едната лента кариран плат. Той за миг прекъсна целувката и Мариса замига учудено, но Кам пак докосна с устни стройната й шия и ги плъзна по рамото й, като захапваше леко плътта й. После зацелува дланта й, а с лявата ръка завърза лентата около китката й.
Насочила вниманието си изцяло към това, което правеха устните му, Мариса отначало не усети нищо, но щом Кам стегна възела, извърна глава и видя дългата лента, завързана около китката й.
— Какво правите, Камерън?
— Каквото трябва — отвърна той, изви ръката й назад, затискайки мятащото й се тяло под своето с цялата си тежест, и успя да завърже другия край на лентата за таблата на леглото.
— Пуснете ме! — крещеше Мариса.
— Никога — каза Кам, затваряйки устата й с кратка, дълбока целувка.
— Вие сте луд! — Тя дишаше тежко, борейки се с надигналия се в нея страх.
— Не, любима — промълви той, — само решителен. Хвана главата й и повдигна с ръка непокорната й брадичка. — Не ми се съпротивлявай, Мариса, няма да те нараня. Трябва да ми вярваш. Това е всичко, за което те моля.
— Да ви вярвам — възкликна тя, убедена, че е попаднала в някакъв див кошмар. Тя бе сама. Никой освен Кендъл не знаеше къде е. — Защо да ви вярвам?
«Защото те обичам» — искаше да каже Кам, макар и да знаеше, че не може да го направи сега. Може би никога нямаше да може да й каже тези думи. Решен да продължи по избрания от него път, той завърза и другата й китка, оставяйки въпроса й без отговор.
Доволен, Кам отмести тялото си от нейното и легна на дясната си страна, насилвайки ума си да не обръща внимание на болката в крака, а да се съсредоточи върху стройното тяло до него. Лявата му ръка галеше деликатното й рамо, плъзгаше се по гладката плът и потъваше между гърдите й. Обхвана едрата й гърда и палецът му затанцува около розовото зърно, което набъбна в отговор.
Когато устните му обсипаха гърдите й с целувки Мариса простена. Устата му всмукваше нежната плът, езикът му описваше кръгове около зърната й. От гърлото й избликна стон и преди да може да го сподави, се изплъзна от устните й. Здравото й младо тяло реагираше въпреки обстоятелствата. Страхът изчезна, изместен от магията, предизвикана от устата и ръката на Кам, от тези пълни с наслада, ловки пръсти.
Кам милваше цялото й тяло, опознавайки всеки инч от кожата й, всяка изпъкналост, всяка кост. Ръката бе последвана от топлите му устни, които опитваха кожата й. Все още се усещаше мирисът на парфюма й. Той проследи формата на корема й, потъвайки надолу с върха на пръстите си. Ако Мариса не бе девствена, не би се колебал да наведе и главата си, за да усети целия й вкус. И това ще стане по-нататък — обеща си той, — когато в нея изчезнат всички задръжки.
Кестенявите къдри продължаваха да го канят.
Мариса се опита неуспешно да освободи ума си от това, което ставаше с тялото й. Но бе невъзможно, защото с всяко докосване Кам съживяваше у нея силни чувства, които тя дори не знаеше, че може да изпитва. Топлината се разливаше в тялото й и го правеше огнено и жизнено.
Непрестанните повели на устата му, съчетани с възбуждащите движения на пръстите му, караха Мариса да се извива. Тя не можеше да избяга от нежните му атаки. Щом езикът му се срещна с нейния, опипващите му пръсти откриха онова, което търсеха. Плъзгайки се през кестенявите къдри, той проникваше и потъваше все по навътре, докато Мариса не помисли, че ще припадне от това толкова интимно докосване. Звезди избухнаха зад затворените й клепки; тя изпъваше завързаните си ръце, докато той я омагьосваше с докосванията си. Гърдите й се надигаха и спускаха, дишането й стана накъсано и ускорено.