Щом видя, че Мариса е възбудена до крайност от милувките му, и се увери, че е готова, Кам бързо разкопча брича си, повдигна се леко и проникна в тялото й, възпрян от преградата на химена. Започна леко да тласка напред, като се опитваше да проправи пътя си през доказателството за нейната девственост.
Мариса отвори очи. Кам бе между краката й, все още облечен, вълненият плат на брича му се триеше във вътрешната страна на бедрата й. Краката й се разтвориха още по-встрани, когато усети проникването на твърдия му дълъг член, изпитващ здравината на химена й. Избухналата болка изпълни цялото й същество. Тя се опита да отмести тялото си, но той продължи ритмичните тласъци навътре и навън.
Кам взе решение: излезе от тялото й за миг и отново проникна с дълбок тласък. Болезненият вик на Мариса разкъса сърцето му, докато тялото му се движеше неумолимо към окончателната развръзка. Сега вече нейните движения инстинктивно повтаряха неговите. Потънал дълбоко в тялото й, Кам не можеше повече да се сдържа: експлодира и семето му се изля в нея. Накъсаните им викове отекваха из стаята.
Кам лежеше изтощен до Мариса. Затвори окото си, поемайки жадно въздух. Мили Боже, никога досега не бе изпитвал толкова силен оргазъм! Умът и тялото му се издигаха, извисяваха го все по-нагоре, там, докъдето никога не бе достигал. Бе се отдал изцяло и бе открил, ме все още има какво да научи. С Мариса бе отключил към себе си врата, за която дори не знаеше, че съществува. Насладата и удовлетворението, познато му от безброй други жени, не можеше да се сравнява с огъня на тяхното съвкупление.
Любовта, която бе отсъствала в предишните му връзки, бе превърнала чисто плътския полов акт в най-могъщата сила. Той щеше да бъде само неин мъж дори и след свършека на дните им.
Мариса се пробуди и видя, че е сама в леглото; ръцете й бяха развързани, а тялото й бе покрито с карираното одеяло. Заедно с болките в крайниците изпитваше усещане за изключителна жизненост.
Последното, което си спомняше, бе въздействието на проникването на Кам в тялото й — сякаш дори и вързана, тя бе по-свободна от когато и да било през живота си. Чувството бе толкова силно, че тя бе загубила контрол над емоциите си и бе крещяла името му. Бе отворила очи няколко мига по-късно, само за да се предаде на потребността от сън — изтощението й бе пълно.
Но защо съпругът й бе сметнал за нужно да я завърже? Очите й бяха впити в неговите, когато се бяха слели един в друг; тя не бе открила никакъв намек за лудост, а само изненада.
Обърна се и огледа стаята. Беше сама. От Кам нямаше и следа. Нима бе взел онова, което искаше, и я бе изоставил?
Вратата се отвори и в стаята нахлу влажен въздух. Мариса придърпа одеялото по-плътно към тялото си. Кам влезе с дървено ведро, пълно с вода. Тя срещна погледа му и дланите й конвулсивно стиснаха одеялото. Някакъв вътрешен глас я накара внезапно да изпита срам. Дали бе видял всичко, което можеше да се види в нея?
«Тя е толкова невероятно красива» — помисли си той. Пламъкът на многобройните свещи осветяваше кожата й и й придаваше плътен перлен отблясък.
— Събудих ли ви?
— Не — отвърна тя. Зелените й очи гледаха предпазливо. Гласът му й прозвуча формално, сякаш не бяха споделили току-що едно легло — и телата си.
— Нахраних конете — каза той и остави ведрото на масата. После свали плаща, с който бе наметнат. Това, което му се искаше да направи точно в този момент, бе да се присъедини към Мариса в леглото и да продължи да изследва дълбините на чувствата им. Отчаяно копнееше да почувства ръцете й върху тялото си, устата й — върху плътта си, върху цялата си плът. Копнееше да я научи как да доставя удоволствие на един мъж.
Но за да направи това, трябваше да й позволи да види зловещите следи от делото на друга жена. А това гордостта му никога, никога не би допуснала. За нея бе по-добре да чувства гняв, отколкото съжаление. За нея бе по-добре да пита, отколкото да знае. Така бе решил той.
Кам повдигна бродираната кърпичка — нейния подарък от деня на бала, и каза:
— Не съм имал възможността да ви благодаря за един друг прекрасен подарък. Правя го сега.
— Няма защо — отвърна автоматично Мариса и си помисли колко е странен този разговор, особено сега. И двамата избягваха да говорят за онова, което бе станало.