Кам чу силното цвилене, отвори вратата и видя един от белите жребци с Мариса на гърба да изчезва в тъмнината.
Не можеше да я обвинява. Почти очакваше тя да грабне камата му и да го промуши, ако можеше — толкова голяма бе раната, която видя в зелените й очи. Ако оседлаеше Ромул, все още можеше да я настигне и да я върне.
Но към какво?
За какво?
Затвори вратата, решил, че е по-добре да остави жена си да ближе раните си в уединение. Огледа резултатите от гнева си — разпръснатата храна, виното, разлято като кръв върху каменния под, обърнатата маса. Погледът му попадна върху празното легло. Кам разбра, че също не може да остане повече тук.
Грабна бастуна си от пода, вдигна одеялото от леглото и бързо го натъпка в брезентовата торба заедно с все още мократа кърпичка.
Поспря на вратата и погледна за последен път къщата. После затръшна свирепо вратата, оставяйки зад себе си спомените. Де да можеше да залости и вратата в ума си толкова здраво.
Щом се прибра, Мариса легна в топлата вана. Неколцина от домашните прислужници забелязаха раздърпания й вид, но благоразумно се въздържаха от коментар. Чарити също не зададе никакви въпроси. Мариса се погледна в огледалото в банята и потръпна. Изглеждаше като някаква дива, обрулена от вятъра скитница. Нареди незабавно да й донесат вода.
Лесно бе да измие следите на Камерън от тялото си; не бе толкова лесно обаче да ги отмие от ума си. Водата я отпусна и успокои болките в бедрата й. Бързата езда през хълмовете след първите й преживявания в правенето на любов бе изтощила тялото й почти до краен предел.
Водата изстина, гневът й също. Тя се изправи, излезе от ваната и се избърса с мека хавлия. Ръката й се плъзна по плоския й корем. Мариса се запита дали детето на Камерън би могло да бъде заченато в тялото й толкова бързо.
Преди да вземе някаква дреха, за да се загърне, вратата се отвори. Мариса се извърна и видя вдовстващата графиня.
Баба й затвори вратата с трясък.
— Какво се е случило?
Мариса й отправи озадачен и леко объркан поглед и се наведе, за да вдигне от пода котето Лайънхарт, което си играеше с объркано кълбо прежда за гоблени. Погали черната му козина и котето измърка от удоволствие.
Барбара не можеше да се заблуди толкова лесно.
— Нещо не е наред — настоя тя. — Кендъл ми каза, че ти и графът ще прекарате нощта в една от къщите в имението. И да не се притеснявам, защото изборът бил ваш. После Мод ми каза, че си се върнала, а тя го разбрала от едно от момичетата в кухнята; то предало, че си се върнала сама и си имала вид на раздърпано момче. — Веждите й се вдигнаха. — Вече минава осем часът.
— Промених решението си.
— Тъй ли? Или пък нещо друго го е променило?
Мариса остави котето на пода, приближи се до големия куфар, подпрян на леглото, и извади роба от фин бял лен, поръбена с дантела. Облече я и завърза здраво колана на кръста си.
Баба й седна на един нисък стол и впери очи във внучката си.
Мариса усети нужда точно в този момент да се довери някому. Кой би бил по-подходящ от баба й, след като собствената й майка бе в Ирландия? Можеше да вярва на баба си, която бе жена с огромен опит. Седна в краката на Барбара и подпря глава на коляното й.
Барбара протегна ръка и погали разпуснатите кестеняви коси на внучка си. Понякога, когато погледнеше Мариса, сякаш виждаше себе си като в огледало — изминалите години просто изчезваха.
— Разкажи ми — рече тя внимателно.
Мариса говореше бавно и ясно.
— Камерън ми остави съобщение, в което ме молеше да отида при него. Направих го. След снощи…
— Какво се случи снощи?
— Излязох и отидох да се разходя в градината. Влязох в беседката и Камерън ме последва там.
— О! — каза само старата жена, но краткото й възклицание бе изпълнено с богат смисъл.
— Целувахме се.
— Добро начало.
— И аз си помислих така. — Мариса вдигна глава и зелените й очи се срещнаха с очите на баба й.
— Отговори ми на един въпрос — обичаш ли го?
Мариса не бе особено склонна да отговори откровено.
Барбара повтори въпроса.
— Отговори просто с «да» или «не», това ще бъде достатъчно, дете.
— Да, обичам го, grand-mere — призна Мариса. — Повече, отколкото смятах, че е възможно.
Барбара се усмихна мъдро.