Имаше го обаче и братството. Храбростта и саможертвата. Невероятната концепция да довериш живота си на човека до теб и да откриеш, че това доверие е реципрочно и безусловно.
Познаваше хора, които бяха пропаднали след бойно назначение — наркотици, алкохол, престъпления — и други, които бяха намерили или изгубили Бог, които бяха изтрили всичко от ума си, и такива като него, които се опитваха да намерят някакъв смисъл в преживяното или да направят нещо, което да уравновеси голямата везна на живота, която се е наклонила в погрешната посока. За него това беше ОКР. Законът. Справедливият съдебен процес срещу точно изстреляния куршум. Това работеше за него през повечето, но не и през цялото време.
А имаше и хора като Кайл Мърсър, които прегръщаха войната по начина, по който други прегръщат жена, за която знаят, че е убила предишните си любовници. Тръпката е невероятна, ако оцелееш след подобно нещо.
Броуди си мислеше, че разбира донякъде какво задвижва Кайл Мърсър, и не беше изненадан да открие, че капитанът е отишъл в джунглата, за да създаде своя собствена Fuerza Delta.
Имаше нещо — някакво липсващо парче, което щеше да навърже всичко. Мърсър. Креншо. Каракас. Имаше и други липсващи части от пъзела, които вероятно се намираха в джобовете на хора като генерал Хакет, генерал Мендоса, полковник Уорли и може би дори полковник Домброски. Но той, Скот Броуди, нямаше да получи тези парчета и не можеше да настоява да му бъдат дадени. Можеше обаче да отиде при източника — при създателя на пъзела, Кайл Мърсър. Както при всяко криминално разследване, отговорите се намираха у извършителя. Трябва само да го откриеш и да го накараш да говори. А откриването на Мърсър току-що беше станало малко по-лесно. А Броуди беше добър в изкуството да накара някого да заговори.
Припомни си видеозаписа на Кайл Мърсър като пленник на талибаните — несломен и непокорен. Припомни си и видеото, на което режеше талибански глави — с безумни очи и гневен. Гневен на армията. Това казваше нещо на Броуди. Не се отказваш от офицерския си пост, защото си дезертирал и си бил пленен от врага. Капитан Мърсър беше изпълнил задължението си според Кодекса за поведение да избяга. Така че ако си на мястото на Кайл Мърсър, ще намериш някоя американска част, ще се предадеш, ще молиш за прошка и предвид обстоятелствата ще имаш доста големи шансове да я получиш. Но капитан Мърсър не беше направил това. Той беше адски ядосан на нещо. И Броуди не се съмняваше, че Кайл Мърсър с готовност ще му разкаже, ако се срещнат — особено ако именно той държи насочено към Броуди оръжие, а не обратното. Така или иначе, Броуди щеше да получи отговора си, а Мърсър — своя момент на истината. И двамата щяха да останат щастливи и доволни. Но може би само един щеше да излезе жив от всичко това.
Броуди взе тоалетната вода за уста и се изжабурка. Може пък Маги Тейлър да решеше да го дари с целувка за храбростта му. А може би не.
Върна се в спалнята, намери чисто поло, облече го и отиде в дневната.
Тейлър седеше по турски на канапето, боса, по тениска и шорти, които разкриваха белезите по крака ѝ. Таблетът ѝ беше в скута ѝ, а на масичката пред нея беше разгъната голяма карта, за която Броуди предположи, че е на Венецуела. Тя направи справка с таблета, взе тънък флумастер и огради един район от картата. Очевидно планираше пътуването им в сърцето на мрака.
Броуди отиде при бара, забърка два рома с кола и ги занесе при канапето. Остави нейното питие до картата и седна; забеляза, че тя е оградила няколко места в южната част на страната, която беше почти изцяло покрита от гори и джунгли, ако можеше да се съди по цветовете. Откриването на бардак в двумилионен град не беше лесна задача. Откриването на скрит лагер в джунгла щеше да е истинско предизвикателство. Точно там военната подготовка и уменията да борави с карти щяха да са полезни.
— Откъде се сдоби с картата? — попита той.
Тейлър се откъсна от таблета и взе питието си.
— От магазина за сувенири. Безплатно към банския.
Броуди се усмихна и вдигна чашата си.
— За теб. Справи се отлично тази вечер.
„Целуни ме“.
Тя чукна леко чашата си с неговата и каза:
— Поставиш ли ме отново в подобна ситуация, махам се и те оставям да се оправяш сам.
Той погледна белезите на крака ѝ.
— Знаеш, че не го казваш сериозно.
— Пробвай.
— Винаги ще бъда до теб, Маги.
— Ако аз бях направила нещо толкова безумно като теб, не бих очаквала да си до мен.