— Не бях планирал нещата да се развият по този начин.
— Не беше планирал. Точка.
— Тогава идеята ми се видя добра. Да оставим това — предложи той и погледна картата. — Намери ли вече тайния лагер на Мърсър?
Тя не отговори, а посочи един от кръговете, които беше начертала.
— Това е Сиудад Боливар. Мястото, до което е летяла проститутката с Мърсър.
— Казва се Кармен.
— Погледни картата, ако обичаш.
Броуди погледна. Сиудад Боливар, който се намираше на южния бряг на река Ориноко, изглеждаше град с прилични размери. Южно от реката имаше огромна площ национални паркове и природни резервати, които стигаха до границата с Бразилия и амазонската джунгла. Населените места в тази част като че ли бяха съвсем малко.
— Южната половина на страната, от Ориноко нататък, е рядко населена — каза Тейлър. — Това е площ горе-долу с размерите на Калифорния — близо четиристотин хиляди квадратни километра много диви пущинаци.
— Капитан Мърсър е избрал доста добре.
— За щастие ти си получил някои насоки от свидетеля си.
— Късметът е резултат на усърдна работа.
Тя подмина коментара му и продължи:
— Според проучването ми всички тези национални паркове били създадени когато туризмът бил много развит. Сега той е почти мъртъв, а освен това има ограничения за пътуване из места като паркове и резервати.
— Защо?
— Властите твърдят, че е заради собствената ти безопасност поради крайно тежкия терен. Но най-вероятно има и други проблеми. Този район е прословут с трафика на наркотици и лабораториите за производство на кокаин.
— Може би Мърсър работи за някой наркокартел. Или е бил нает от противниците на режима.
— Всичко е възможно.
И може би генерал Гомес замисляше военен преврат срещу режима и затова двамата с Мърсър се бяха срещали в „Кокошарника“. В това имаше логика. Но също толкова логично беше Гомес да е лоялен на режима и да е наел лудия американски ренегат от Делта Форс и наемниците му да преследват противници на режима. И двете теории бяха еднакво валидни. Заключение: Венецуела е толкова прецакано място, че всичко е възможно.
— За да отидеш там, ти трябва разрешително и местен водач — продължи Тейлър.
— Кармен изобщо не спомена подобно нещо. Сигурен съм, че ще можем да заобиколим това изискване — каза Броуди.
— Сигурна съм, че си мислиш, че можеш. Работата е, че ако отидем там, ще се набиваме на очи.
— Набиваме се на очи и в Каракас. Аз се набивах на очи в „Кокошарника“. А ти навсякъде, защото изглеждаш чудесно.
Тя не отговори.
— Освен това Кайл Мърсър несъмнено пътува дотам редовно, така че и той трябва да се набива на очи. Щом той може да го прави, значи можем и ние.
— Скот, сигурна съм, че Мърсър е измислил как да пътува до и от район с ограничен достъп.
— Очевидно. А ние сме от ОКР. Това ни е работата.
— Да продължим нататък. — Тейлър посочи друго оградено място на картата. — На петстотин километра южно от Сиудад Боливар се намира Ангелският водопад, за който е споменала свидетелката ти.
Броуди се вгледа в голямото зелено петно, означено като „Национален парк Канима“. Ангелският водопад се намираше на ръба на голяма топографска особеност на име Аян Тепуи, което трябваше да е плосковърхата планина, която Кармен видяла след кацането на пистата в селото. Дотук всичко — времето на полета и имената на местностите — като че ли съвпадаше.
— Този район е прочут със своите планини с плоски върхове, наречени тепуи, които са се образували преди милиарди години — продължи Тейлър.
— Наистина ли?
— Аян Тепуи е мястото, където се намира Ангелският водопад — каза тя. — „Тепуи“ означава „дом на боговете“ на езика на местния народ пемони.
Броуди не беше сигурен, че се нуждае от тази информация, за да открие Кайл Мърсър, но вече знаеше, че Маги Тейлър винаги прекалява с проучванията си на каквото и да било.
— Ще го включим в доклада. Може би в бележка под линия.
Тя му подаде таблета, на който беше отворена въздушна снимка на огромно подобно на плато образувание, заобиколено от гъста джунгла. Върхът на плоската планина се издигаше над облаците. Приличаше на туристическите постери, които бяха видели на летището. Ако Кармен беше тук, Броуди щеше да я попита дали е видяла точно това. Но колко можеха да са планините с плоски върхове и водопади? Все пак един добросъвестен следовател щеше да покаже на свидетелката три-четири снимки и да я помоли да посочи коя точно е видяла. Мислите му се зареяха назад към Кармен с кожената хилка в ръка, преди да ѝ даде халата…