— Броуди? Слушаш ли ме изобщо?
— Да. Слушам те.
— Проверих туристическите курсове до Ангелския водопад, за да видя къде биха могли да спрат туристите — продължи тя. — В района има три селища, в които има места за преспиване — къщи за гости — и писти.
— Браво на теб.
Тя посочи едно оградено място на картата.
— Това е село Кавак… А това градче е Уруйен. Има и по-голямо градче, казва се Канайма. И трите имат писти, и трите са на река, и от всички тях има изглед към планината. Няма начин да разберем в кое от тях е кацнала твоята свидетелка, ако изобщо е кацала там.
Броуди си помисли, че може би беше трябвало да вземе телефонния номер на Кармен.
— Освен ако — продължи Тейлър — не си се сетил да я накараш да ти опише мястото.
Очевидно намекваше, че не е попитал Симпсън за къщите около бардака. Е, Скот Броуди никога не правеше една и съща грешка два пъти.
— Всъщност я попитах.
— И?
— Да видим. — Броуди потърси на таблета снимки от Канайма и видя, че е прилично градче с измазани каменни постройки и църква, което не отговаряше на описанието на Кармен. После намери снимки на Уруйен и Кавак, които си приличаха — колиби със сламени покриви на открита равнина с планината на заден план. Селищата се намираха само на няколко километра едно от друго, но колибите бяха оцветени различно — онези в Уруйен бяха боядисани в наситено кафяво, докато колибите в Кавак бяха с цвета на горчица. Кармен беше казала, че са жълти.
— Броуди?
— Ами… Кармен би могла да ни каже.
— Помислих си, че си я питал.
— Да… Знаеш ли, стандартната процедура изисква да заведеш свидетеля на мястото…
— Сериозно ли говориш?
Не. Надървено.
— Какво каза тя?
— Жълто. Жълти колиби.
Тейлър погледна снимките на таблета.
— Кавак. Сигурен ли си?
— Тя беше сигурна.
— Добре… Значи Кавак отговаря на всички параметри. Писта, изглед към планината, жълти колиби и река. Продължила е с лодка нагоре по реката. Нали?
— Точно така.
— Луис чу ли всичко това?
— Да.
— Да му се обадим ли?
— Сигурен съм, че не е слушал внимателно.
— А ти?
— Никак не харесвам намека в този въпрос. Нека ти напомня, че се обръщаш към висшестоящ — напомни ѝ той.
Тя понечи да отговори, но се отказа.
— Извинявай.
— Извинението е прието. — Броуди отпи от питието си. — Кавак. Не ми звучи испански. А по-скоро полски.
— Името е коренно.
— Кармен каза, че там долу били индианци.
— Казва се „коренни жители“. Или „местни“.
— Ясно.
Броуди си помисли за своята майка хипи, която беше напълнила цяла стая в къщата им със съмнителни произведения на „изкуство на коренните жители“, купени от местни евтини магазинчета. Сигурно притежаваше повече „коренни“ рокли от еленова кожа от всяка друга бяла дама в района на трите щата по времето, когато коренните американци са били все още индианци и терминът „културна апроприация“ все още не е бил измислен.
— Трябва да пийна още едно. — Той стана и тръгна към бара.
Докато си наливаше втория ром, Тейлър го попита:
— Провери ли съобщенията на телефона в стаята си?
— Не.
— Аз проверих моите. Брендан Уорли иска да му се обадиш.
— Да ти налея ли и на теб?
— Не. Освен това имам гласова поща и есемес от него.
— Упорито лайно, а?
— Сигурна съм, че е звънял и на теб.
— Телефонът ми е изключен.
— Искаш ли да му се обадя?
— Казах му, че ще му се обадя след като говоря с Домброски. Брендан не го бива в слушането.
— Може да дойде в хотела.
— Не приемаме посетители. — Броуди вдигна телефона на бара, обади се на рецепцията и каза, че той и госпожица Тейлър не желаят да приемат гости и телефонни обаждания. — Не сме на разположение — добави той, намеквайки, че се въргалят в леглото.
— Може да ни потрябва по-късно — каза Тейлър, след като той затвори.
— Единственото, за което ще ни помогне, е да напуснем страната.
— Трябва да ни предложи помощ, ако поискаме.
— Не искаме. И можеш да си сигурна, че вече е говорил с Домброски или с някой по-висшестоящ и е заявил, че двамата с теб сме се превърнали в опасност за себе си и за други хора и че трябва да се махаме бързо заради собствената ни безопасност, за доброто на мисията и тъй нататък.
Тейлър обмисли думите му.
— Смяташ ли, че ще бъдем изтеглени?
Броуди седна и се загледа в картата.
— Скот?
— Възможно е.
Тя кимна.
— Може пък Уорли да е прав. Може би след като ти… след случилото се току-що наистина да сме станали пречка за мисията.