Тейлър кимна, но Броуди не беше сигурен дали се съгласява с него, или просто угажда на параноичния шизофреник, с когото е открила, че работи.
— И ти можеш да се съгласиш с това след пребиваването ти в Афганистан — добави той.
Тя отново кимна.
— Разбирам. Седни до мен, така че и двамата да говорим с Домброски.
Броуди се премести до нея, отвори Signal и набра номера без последната цифра.
— Имаш разрешението ми да говориш каквото поискаш — каза ѝ. — Но искам да пазиш източниците си. И себе си. Приеми, че всички говорят прекалено много. Освен това не знаем какво точно са си казали Домброски и Уорли. Аз ще му кажа за възможното местоположение на Мърсър, но няма да споменаваме името Кавак. Това е нашата тайна. Трябва да знаеш какво трябва да редактираш и какво да докладваш. Нали?
Тя кимна пак.
Броуди набра последната цифра и телефонът зазвъня, когато го остави на масата и включи говорителя.
— Не забравяй, споменах Флагстаф на Домброски, така че да видим дали ще повдигне темата и дали знае нещо по въпроса.
Тейлър се загледа в звънящия телефон и каза:
— Ако Домброски не може да ти каже за Флагстаф, аз мога.
Броуди я зяпна. Какво?
Домброски вдигна.
— Очаквах обаждането ти.
Нито Тейлър, нито Броуди отговориха.
— Ало? Чуваш ли ме?
— Чувам те — каза Броуди. — Госпожица Тейлър е с мен и сме на спикърфон.
— Добър вечер, госпожице Тейлър.
— Добър вечер, полковник.
— Щях да ти звънна по-рано, Броуди, за да видя дали още сте живи, но Брендан Уорли се обади и ме увери, че сте — каза Домброски.
— Живи и здрави — отвърна Броуди.
— Но не и на път за Куонтико с нашия беглец.
— Не, сър. В хотела сме.
— Говорихте ли с полковник Уорли, откакто му се обадихте по-рано?
— Не, сър. Искахме първо да говорим с вас. Такъв е протоколът.
— Точно така. Тогава защо се забавихте толкова?
— С госпожица Тейлър подготвяхме ясен и сбит доклад — отвърна Броуди. — Надявам се, че не сме ви обезпокоили.
— Свикнал съм да чакам обажданията ти, Броуди. Безпокойството идва от тях.
— Да, сър. Надявам се, че не ви разочаровам.
— Никога не ме разочароваш. Добре, разкажете ми за престрелката в публичния дом.
— Дом…? О, да бе… Е, беше по-скоро словесна престрелка. Уорли сигурно е разбрал погрешно…
— Уби ли някого?
— Имаше малко стрелба.
— Добре… Като че ли засега не ми трябва да научавам подробностите.
— Точно така. — „За да не ти се налага да докладваш на генерал Хакет нещо, което не знаеш“.
— Дадох ти инструкции как да проведеш мисията тази вечер — напомни му Домброски. — Казах ти да внимаваш.
— Да, сър. Точно по протокола.
— Проблемът ти е в това, Скот, че се връщаш към агресивното си бойно обучение и забравяш какво си научил като криминален следовател.
— Абсолютно сте прав, полковник. Госпожица Тейлър напълно би се съгласила с вас.
— Наистина съм съгласна, полковник — потвърди г-ца Тейлър. — Но според онова, което ми разказа господин Броуди и което видях, той се е справил със ситуацията с…
— Храброст и кураж — подсказа ѝ Броуди. — Находчивост и минимално използване на сила.
Ако не се броеше калашникът.
— Добре — каза Домброски. — Надявам се само да не си създал международен инцидент.
— Беше бардак — напомни му Броуди. — Не е като да съм застрелял правителствени служители или нещо такова.
— Господ да не дава.
— Да. Е…
— Връщате се у дома. Уорли е нервен. Резервирате следващия полет от Каракас. Без значение докъде. Трябва да напуснете страната. Още тази нощ.
— Полковник…
— Не се отписвайте от хотела. Но не оставяйте нищо, което би могло да бъде компрометиращо. Изпълнете инструкциите на Уорли за оръжията и…
— Полковник…
— Не ме прекъсвайте, господин Броуди. Това не е предложение, а заповед.
— Да, сър.
— Можете да сте сигурни, че беглецът е чул за станалото в бардака, така че сте успели да го предупредите, но не и да го задържите.
— Да, сър, но аз…
— Това е възможно най-лошият резултат. Няма да получите втори шанс да го намерите.
— Всъщност…
— Мисията е провалена, Броуди, и ти я провали.
— Полковник, ако мога да кажа… — обади се Тейлър.
— Можете и ще кажете. След като приключа с господин Броуди.
— Да, сър.
— Обикновеният венецуелски полицай може да не се различава много от уличен бандит, но Уорли ми каза, че имат много добре развита разузнавателна служба СЕБИН, чиито агенти са обучени от кубинци — продължи Домброски. — И те ще разследват инцидента, защото в него е замесен човек — ти — когото някой от бардака със сигурност ще идентифицира като американец. Представи ли се като американец?