Выбрать главу

— Добре… изкушаващо е… но…

— Полковник, ще бъда съвсем прям — намеси се Броуди. — Това ще е огромно перо в шапките на всички ни.

— Става въпрос за правосъдие, Броуди.

— Това се подразбира. Но ако позволим да изпуснем тази възможност, всички ще трябва да говорим с генерал Хакет. А Мърсър ще заснеме ново видео, в което ще ни каже да си го начукаме.

Домброски не отговори.

— Съгласни сме, че трябва да се махнем от Каракас — продължи Броуди. — Затова ще тръгнем на юг със свидетелката, ще установим местоположението на въпросния лагер, после ще продължим със самолета до Колумбия и ще ви се обадим от Богота, за да ви кажем какво сме открили, а вие ще предадете сведенията на когото трябва. След като вече разполагате с тази нова информация, не се съмнявам, че ще предложите точно такива действия.

— Ами…

— Така е по-безопасно, отколкото да се опитваме да се качим в пътнически самолет — посочи Тейлър. — Възможно е да ни търсят на „Симон Боливар“. Ще отлетим от едно по-малко летище и ще използваме другите паспорти.

— Разбирам. Но… отклоняване до… къде казахте, че отивате?

— Още не сме сигурни — отвърна Броуди. — Свидетелката ще ни каже на летището.

— Какво ще правите с дамата, когато стигнете там? — попита Домброски. И докато Броуди се мъчеше да измисли поредната дивотия, добави: — Няма да я използвате като примамка, за да се опитате да пипнете Кайл Мърсър.

Идеята никак не беше лоша, но въпреки това Броуди отговори:

— Разбира се, че не. Просто трябва да открием лагера. Ще се погрижим тя да се върне жива и здрава в Каракас. След това, ако позволите да направя предложение, ще бъде много подобаващо, ако екип на Делта Форс довърши работата.

Отново последва мълчание, след което Домброски каза:

— Наистина ще е подобаващо.

— За мен ще е чест да съпровождам екипа — предложи Броуди. — За да представлявам ОКР и да извърша самия арест. Госпожица Тейлър също би искала да участва в операцията.

„Г-ца Тейлър не би искала“ — написа тя на картата.

— Съмнявам се, че подобно нещо ще бъде възможно — отвърна Домброски. — Но предложението е отбелязано. Ако мисията на специалните части премине успешно, Мърсър ще бъде отведен при вас и госпожица Тейлър в Колумбия или на борда на американски кораб, където ще извършите ареста.

Броуди си беше наумил друго, но премълча.

— Благодаря, полковник. Мисля, че тримата съставихме добър план за действие.

Домброски не отговори на това, а попита:

— Кога отлитате?

— Скоро — отвърна Броуди.

— Обадете ми се от летището.

— Да. — Как ли пък не.

— И ми се обадете, когато стигнете дестинацията си.

— Ако имаме покритие…

— Полковник Уорли ви е дал сателитен телефон.

— Иска си го обратно — напомни Броуди на шефа си.

— Ще задържите онова, от което имате нужда.

— Да, сър. Освен това се подразбира, че Брендан Уорли не бива да научава нищо от онова, което обсъждахме току-що.

Домброски се позамисли.

— Той иска да му се обадите.

— Полковник, нека отново да го кажа направо. Двамата с госпожица Тейлър му нямаме доверие.

— Мисля, че чувството е взаимно.

— Добре. Дневният ни ред е различен. И съм сигурен, че той би искал да научи от вас, че сте приели предложението му и сте освободили агентите си от това назначение и сте ни наредили да се върнем у дома.

— Ще му се обадя.

— И ще помоля за една услуга. Става въпрос за шофьора ни Луис, който беше с нас тази вечер. Той и семейството му ще се явят в консулството утре сутринта за визи. Брендан Уорли трябва да е там и да засвидетелства, че Луис е помагал на американските интереси във Венецуела и с това е изложил себе си и семейството си на опасност. Господин Уорли трябва да поиска ускорено издаване на визите им, което може да бъде направено на място. Багажът им вече е събран — добави той.

— Обсъдихте ли това с Уорли?

— Да. Но този въпрос не е сред приоритетите му.

— Нито пък сред моите.

— Може и да стане. Казах на Луис да вземе самолет до „Дълес“ и да поиска политическо убежище веднага щом кацнат. Дадох му личния ви телефонен номер, за да ви се обади.

— Благодаря.

— Когато се срещнете, попитайте го за разговорите, които е дочул, докато е карал служители и гости на посолството. И по-конкретно за разговора на Уорли с някакъв американец на име Тед.