Във война губиш невинността си, но Маги Тейлър беше изгубила и вярата си.
И подобно на сержант Скот Броуди, който беше отговорил на лудостта на войната в Ирак, като бе заменил автомата със значката на ОКР, Маги Тейлър се опитваше отново да наклони везните в посока към справедливостта. Ако понякога се проявяваше като твърде покорна към правилата, това може би се дължеше на факта, че е видяла мрака, който може да настъпи в тяхно отсъствие.
Тя отново го погледна, докато поредната светкавица осветяваше стаята. Стояха мълчаливо и се гледаха в очите, а тропическата буря бушуваше отвън — двама души, леко замаяни и доста възбудени, на хиляди километри от дома. Бяха споделени тайни. Бяха рухнали стени. И след няколко часа щяха да отлетят на опасно разузнаване, от което можеше и да не се върнат.
— Скот… аз…
Той я прегърна и се целунаха.
Той пъхна ръка под тениската ѝ и дланта му се плъзна по гърба ѝ. Пръстите му разузнаха и докладваха, че закопчалката на сутиена ѝ е отпред. Той вдигна тениската и разкопча сутиена, после махна полото си и голите им кожи се долепиха отново, докато двамата се целуваха.
Силният трясък на гръмотевицата ги стресна и Броуди усети как кожата ѝ се изпотява.
Тя се дръпна от него.
— Скот… не мога. — Тя дръпна тениската си надолу.
Той я погледна.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Просто… не мога да направя същата грешка за втори път.
Е, той беше старши и неин партньор, а не шпионин манипулатор, така че технически грешката беше друга.
— Добре.
Тя бързо отиде до канапето и взе таблета си.
— Извикай ме, когато си готов да тръгваме.
— Дадено.
Тя влезе в стаята си и затвори вратата.
Броуди остана на място, като се чудеше как е стигнал от трета база до аут. Е… нямаше смисъл да се чуди. Играта беше приключила.
Отиде в спалнята си, затвори вратата и се съблече.
Маги Тейлър мислеше за кариерата си и се опитваше да възстанови стената между личния и професионалния си живот. Инстинктите и опитът на Броуди обаче му казваха, че вътрешните ѝ конфликти не се изчерпват само с това.
Застана под душа и пусна студената вода, за да изтрезнее и да охлади страстите си. Предполагаше, че тя прави същото.
Излезе от душа, избърса се и започна да си събира нещата.
Главата му се проясни и той се опита да интерпретира по най-добрия начин случилото се току-що. Сексът на работното място имаше много капани. Той беше висшестоящият и сексът щеше да промени баланса и така да компрометира и усложни късата командна верига. Как можеше да ѝ дава заповеди, след като му е направила свирка? По-скоро тя щеше да заповядва на него.
Армията не беше просто работа. Тя беше живот — и този живот имаше правила за секса и донякъде архаични закони за сексуалното поведение и морала. Можеш да си лягаш с когото си искаш, но не чукай жената на полковника или нечия друга, защото прелюбодеянието е престъпление. И не чукай онези, на които даваш заповеди. Имаше и други заповеди, Броуди ги знаеше всичките и всъщност беше разследвал доста случаи на сексуални простъпки. Сексът по взаимно съгласие не можеше да послужи като защита, ако нарушаваше Общия кодекс на военното правосъдие. Затова беше много доволен, че не си е легнал с нея. Изгаряше от нетърпение да каже на Домброски, че не е преспал с Маги Тейлър. Полковникът щеше да се гордее с него. И сигурно щеше да го нарече смотаняк, задето не е отбелязал точка.
По другата тема — Трент — Броуди беше сигурен, че там има и още нещо. Щеше да е зашеметяващо съвпадение, ако пълномощен офицер Маги Тейлър е била случайно натоварена със случай, който би могъл да е свързан с програмата „Флагстаф“. Ако беше параноик, Броуди щеше да заподозре, че ЦРУ има пръст в назначението на г-ца Тейлър. А ако това беше истина, главен пълномощен офицер Броуди не беше получил случая, защото беше най-добрият от най-добрите, а защото имаше за партньор Маги Тейлър. Възможно ли беше това? И ако да, с каква цел тя беше изпратена във Венецуела? Дали беше все още човек на ЦРУ със заповед да докладва? Или тъмните сили зад „Флагстаф“ искаха да я видят мъртва заедно с Мърсър? Когато искаше смъртта на някого, Управлението обикновено се грижеше той да е на чужда територия.
Броуди отиде до прозореца и се загледа в дъжда, който се сипеше върху тънещия в мрак град. А ако искаха нейната смърт и смъртта на Мърсър, тогава… главен пълномощен инспектор Броуди можеше да стане косвена жертва.
Мъглата на войната се беше спуснала от възвишенията на Афганистан към Пентагона, Куонтико и Лангли. И сега ги беше последвала до Каракас и ги очакваше в джунглата.