Човек със здрав разум би се върнал в Куонтико и би тръснал всичко това в скута на началника си. Но както Маги Тейлър беше открила в Афганистан, това не гарантираше, че информацията за едно престъпление ще стигне до върха — или ако го направеше, тя можеше да попадне у погрешните хора. Тоест у съучастниците.
Параноята е забавно мозъчно упражнение. Докато не престане да бъде такова.
Е, в Каракас нямаше повече отговори и не бяха останали въпроси за задаване. Въпросите, отговорите и истината ги очакваха в тъмнозелените площи на онази карта в дневната.
Ако не се качеше на самолета за Кавак, никога нямаше да научи истината — за Мърсър, за „Флагстаф“, за Уорли… и за Маги Тейлър. А в крайна сметка единственият работен продукт, който създаваше пълномощен офицер Броуди, беше истината. А тя бе жизненоважният компонент на правосъдието.
Обърна гръб на прозореца и продължи да си събира багажа. „Истината ще ви направи свободни“. Йоан 8:22. „Истината може да ви убие“. Скот 1:1.
35.
Броуди лежеше буден по дочени панталони и черна тениска и чакаше поръчаното за два след полунощ събуждане.
Да започнеш деня си по тъмно е стара и славна традиция за армията, но ако живееш извън базата като него, поне не се будиш от гърмящите от високоговорители маршове. Но дори извън базата, или когато си на мисия, пак трябва да ставаш с пилците, за да се докопаш до червеите.
Но ако искаш да видиш нещата в перспектива, още по-гадно е да си в боен отряд на враждебна територия посред нощ и да не можеш да мигнеш, защото някъде има хора, които искат да ти видят сметката.
Още по-лошо е, когато получаваш съобщение, че отрядът ти ще предприеме сутрешна атака — двете най-лоши думи за един пехотинец. Сутрешна атака. Достатъчно гадно е, че си спал на земята с кубинките насред пълна със скорпиони земя и цяла нощ си дишал прахоляка на пустинята. И на всичкото отгоре някакъв офицер или сержант идва и те буди, за да не закъснееш за сутрешната атака. За която, между другото, си мислил през цялата нощ. Ще атакуваш вражеска позиция, ще те обстрелват автомати, картечници и гранатомети, ще се взривяват мини и снаряди, а ти ще вървиш напред, ще се мъчиш да не изоставяш от бронираните машини, които стрелят по някакви нещастници, които само допреди няколко секунди са онанирали и са мечтаели за своите седемдесет и две девици в рая, който ще видят съвсем скоро.
Атакуваме по зазоряване, момчета. Преди закуска, за бога! Ще убиеш някого преди да си си изпил кафето. Или ти самият ще бъдеш убитият. И последното, което ще видиш, е изгряващото слънце. И ще си мислиш, че май е трябвало да продължиш с ученето, вместо да постъпваш в армията.
Е, щом беше в състояние да се справи с това, можеше да се справи почти с всичко. Престрелката в „Кокошарника“ едва ли щеше да влезе в разбора на изпълняването на бойна задача в Ирак.
Броуди отказа поръчаното събуждане и стана. Обу си маратонките, взе сака и отиде в дневната с надеждата, че ще завари Маги Тейлър там.
През годините беше станал доста добър в справянето със сутрешната неловкост с жената, с която е спал. Сега ситуацията беше подобна — опит и пропуск, след които ставаше неловко. И дразнещо. Както казваха момчетата в Нюйоркския университет, „Да си легнеш с момиче не е кой знае какво; проблемът е ако не си легнеш“.
Тейлър я нямаше, така че Броуди седна на едното канапе и се зае да изучава картата на светлината на настолната лампа. Какво правеше Кайл Мърсър в джунглата, по дяволите? И защо не беше отишъл на някое по-приятно място като Барселона, на което да упражнява испанския си? Броуди си помисли, че повечето му пътувания по света го отвеждаха в дупки. Хрумна му също, че настроението му щеше да е по-добро, ако в момента се намираше в посткоитална дрямка в леглото на Маги Тейлър. Заслужаваше едномесечна отпуска след тази мисия. Представи си се на нудистки плаж на Карибите, как върви по пясъка, хванал за ръка момиче, което прилича на Маги Тейлър.
— Скот. Време е.
„За сутрешна атака ли?“.
Маги Тейлър беше сложила ръка на рамото му и леко го разтърсваше.
— Готов ли си?
Той я погледна с надеждата, че ще я види гола, но тя носеше дочени панталони и тениска, също като него, само дето на тениската пишеше „Джорджтаун“.
— Извиках такси — каза тя.
Той стана, прозя се и се протегна.
Сакът беше на масичката за кафе.