— Явно е страхотна жена.
Колинс се разсмя.
— Така е. — Той понижи глас и сподели по мъжки: — И вие сте се уредили.
— Благодаря.
— Тя добре ли е? Имам успокоителни, ако има нужда.
— Добре е. Имате ли външна антена за сателитен телефон?
Колинс го погледна.
— Да. — Посочи едно гнездо с навит кабел на таблото с уредите. — Искате да се обадите ли?
— Може би по-късно. Предполагам, че имате и сателитен телефон.
— Да. Понякога е по-добър от радиото за връзка с компанията.
— Ясно. И с приятелката.
Колинс се разсмя.
— Да.
Е, помисли си Броуди, добре беше да знае, че разполага с друг сателитен телефон, ако му потрябва. С малко късмет първото му и последно обаждане до полковник Домброски щеше да гласи: „Мисията е изпълнена. Среща в Богота“. И може би кратко обаждане до Уорли: „Foxtrot uniform“.
Чесната летеше в тъмната нощ — малка частица метал и електроника насред студената безкрайна пустота на времето и пространството.
— С туристическа група ли сте? — попита Колинс.
— Не.
— Хората обикновено идват тук с туристически групи. Всъщност е почти задължително.
— Никой не ми го е споменавал.
— Поне водач имате ли?
— Не. Но съм сигурен, че ще успеем да си намерим в Кавак.
— Да… би трябвало да успеете. Не бива да влизате сами в джунглата.
— Така ли? Защо?
— Ами, опасна е. Случва се хора да се губят, а няма спасителни отряди.
— Доста ме бива в ориентирането на терен — каза Броуди и добави: — Мъхът расте от северната страна на дървото.
— Да, но… най-голямата опасност са хората. Наркотрафиканти, бандити. Както и местните, които обикновено са свестни, но понякога не са.
— Имаме си сеньор Глок, който да ни защитава.
Колинс не коментира това, а каза:
— Аз лично не бих взел — той кимна назад към салона — красива жена в джунглата.
— Искате ли да дойдете с нас?
— Как ли пък не. Честно казано, дори не искам да преспивам в Кавак.
— Можем всички да спим заедно.
Капитан Колинс отново не отговори, но сигурно се надяваше, че пътникът му не се шегува и се питаше какви ли всъщност са г-н и г-жа Боуман. Всъщност дори попита:
— Откога се занимавате с наблюдаване на птици?
— Сравнително отскоро.
— Не разбирам каква тръпка има в това.
— Аз също. Правя го заради жена си.
Колинс кимна.
— Аха. Всички го правим.
— Именно.
Броуди искаше да каже на Колинс, че му предстои да направи нещо добро за страната си — например че ще лети от Кавак за Богота с вързан престъпник в салона — но преди това трябваше да се сближат повече. Така че след като заредиха в Сиудад Боливар и до Кавак им оставаше още малко, той започна с обработката. Местните се вербуваха с пари; вербуването на американски емигранти, както беше открил, обикновено ставаше с размахване на националния флаг.
Ироничното беше, че няма по-голям патриот от емигранта. Трябваше обаче да подбереш внимателно момента. Или калибъра — колкото по-голям, толкова по-добре. Парите също помагаха.
Важното беше, че капитан Колинс, който вече не мислеше, че има любители на птици на борда, знаеше, че г-н и г-жа Боуман не се занимават с някаква криминална дейност.
— Бивш военен ли сте? — попита Броуди.
— Не. Макар че си мислех за това.
— Двамата с жена ми служихме. В Ирак и Афганистан.
— Изпълнили сте дълга си.
— Живеем близо до Вашингтон. Вие откъде сте?
— Откъде ли не. Роден съм в Монтана. Страната на голямото небе.
— Аха. Това би вдъхновило човек да стане пилот.
— Да.
— Аз съм от щата Ню Йорк. От семейство на фермери. Жена ми пък е от Тенеси. От семейство на производители на шльокавица.
Колинс се разсмя.
— Наблюдаването на птици е наше хоби. В Щатите работим за федералното правителство. Нищо интересно — добави Броуди. — Към Министерството на природните богатства. Геолози сме.
Колинс се позамисли и може би стигна до логичното заключение, че г-н и г-жа Боуман обикалят в търсене на възможни полезни изкопаеми.
— Това не е за разгласяване — каза му Броуди. — Ние сме просто любители на птици.
Колинс кимна.
— Ще ида да поспя — каза Броуди. — Освен ако не искате да поема управлението, докато вие не дремнете.
— Летите ли?
— Не. Но пък ви гледах как го правите.
Колинс намери това за забавно.
Броуди се върна в салона и седна до Тейлър. Загледа я как спи, как гърдите ѝ се повдигат и спускат, как на лицето ѝ е изписан съвършен покой. Надяваше се да сънува, че се буди до Скот Броуди.