Американското правителство беше научило много добре този урок през десетилетията на мръсни вмешателства в избори и финансиране на бунтове и контрабунтове в почти всяка страна южно от Рио Гранде. Сега Чичо Сам беше насочил поглед към Венецуела, страна с некомпетентно и корумпирано социалистическо правителство, слаба армия и повече петролни запаси, отколкото тези на Саудитска Арабия. Прекалено изкусителна мишена, за да ѝ устоиш.
И петролът не беше единствената мотивация за Съединените щати. Според брифинга, даден му от генерал Гомес в „Кокошарника“, Китай и Русия наливаха в банкрутиралото правителство на Мадуро милиарди долари и когато дойдеше времето за плащане на сметката и венецуелците нямаха пари или петрол, за да си върнат заемите, те щяха да платят с политическо влияние. В страната вече имаше руски наемници, които пазеха Мадуро, като пристигаха и още. Венецуела, подобно на Куба преди нея, се превръщаше в предмостие за враговете на Америка в Западното полукълбо и Съединените щати бяха твърдо решени да променят положението. Кайл Мърсър знаеше от училище, че Гражданската война е приключила, но в Афганистан беше научил, че една война просто прелива в друга.
И сега Кайл Мърсър беше тук и също се занимаваше с мръсотии. Работеше с чавистите, но не за тях. Важно уточнение.
Дотук Мърсър и хората му бяха убили един проамерикански полковник от ВВС в Каракас, един античавистки капитан от Националната гвардия в Сиудад Боливар и един прекалено гласовит демократично настроен кмет на малко градче наблизо. Но това беше само загряване за голямото шоу — контраудар срещу въоръжени групи, които в момента се обучаваха от американци от другата страна на границата, в Колумбия.
Кайл Мърсър беше пристигнал тук с подозрението, че американците кроят нещо, но именно генерал Гомес му беше дал сведения за операция „Бояка“, амбициозен американски план за дестабилизиране и в крайна сметка събаряне на правителството на Мадуро. Мърсър беше предположил, че „Бояка“ е нещо като традиционен латиноамерикански преврат — вербуваш недоволни офицери, съставяш план за завземане на президентския дворец и може би някоя медия, извършване на показни арести. От онези планове, чийто успех зависи от бърз психологически удар. Гомес обаче му беше обяснил, че от известно време превратите във Венецуела не се получават. Не бяха проработили двата пъти срещу Чавес през 1992 и през 2002 година, когато се бяха опитали да го свалят; неуспешен беше и опитът от миналия май, когато група офицери възнамеряваха да арестуват Мадуро по време на кампанията за президентски избори. Заговорът беше разкрит от СЕБИН и участниците бяха затворени и очакваха наказание.
И сега имаше операция „Бояка“, кръстена на победоносната битка на Симон Боливар, отбелязала началото на края на испанското владичество в северната част на тяхната империя в Новия свят. Подобно на армията на Боливар, тези тренирани от американците въстаници щяха да се спуснат от Андите, за да освободят Венецуела в името на народа. Нямаше да има преврати отгоре. Това щеше да изглежда като истинска народна революция и илюзията трябваше да продължи, докато проамерикански настроените офицери поемат управлението в страната, обещаят избори в близко бъдеще и изритат руснаците.
Генерал Гомес изглеждаше особено възмутен от факта, че за своя имперски проект американците са взели името на любимата му победа на Боливар срещу испанската империя. Кайл Мърсър обаче смяташе, че изборът е хитър. Освен това, когато обещаваш свобода или отмъщение, революция или реставрация, единствените константи във войната са, че много хора ще умрат и нищо няма да се получи по начина, по който си планирал.
Той погледна отново списъка на Гомес — убийства, целящи да отслабят опозицията на домашния фронт преди предстоящите битки. Може би Гомес и неговите приятели чависти смятаха, че ако избият достатъчно колаборационисти сега, ще лишат „Бояка“ от жизненоважната подкрепа във Венецуела и ще спънат операцията. И може би бяха прави.