Онова момче беше мъртво, както и мъжът, в който се беше превърнало. Капитан Мърсър беше мъртъв. Беше останала само машината за убиване, която те бяха създали. Но убиването не беше достатъчно — и затова той взе камерата и започна да реже глави. След като приключи, отправи последното си устно послание на армията — напускам. Вече не съм един от вас. Вече съм най-страшният ви кошмар.
Кайл Мърсър погледна към планината с плосък връх, обиталището на боговете. Някой ден — в деня, в който убиеше Брендан Уорли — щеше да се качи там горе и да погледне към света. След това щеше да влезе в бързия поток и да се остави да бъде отнесен през ръба на водопада, за да стане едно цяло с водата, въздуха и земята. Тогава щеше да е свободен. Тогава щеше да е у дома си.
V.
Щат Боливар, Венецуела
Август 2018
39.
Гласът на капитан Колинс зазвуча по интерфона.
— Добре, получихме разрешение за кацане и започваме спускане към летище Томи Хереса. — Пилотът реши, че е смешно, и се престори, че пита по радиото: — Томи, имаш ли херес?
Броуди се усмихна. Капитанът беше малко смахнат. А днес се нуждаеха точно от смахнати.
— Може малко да подруса — каза Колинс. — Сложете си коланите.
Тейлър се събуди от дрямката си на задната седалка, седна до Броуди и закопча колана си.
— Мислиш ли, че мъж метър и осемдесет и сто килограма ще се побере отзад? — попита я Броуди.
— Себе си ли имаш предвид?
— Знаеш кого имам предвид.
— Това е разузнавателна мисия, господин Броуди.
— Вярно.
Докато се спускаха, Броуди погледна през прозореца. В ясното утро видя огромни площи ниви, подобни на кръпки по земята, а точно под тях забеляза няколко акра с петролни цистерни. В далечината се виждаха петролни кладенци, пръснати между фермите и ранчота за добитък.
Колинс отново заговори по интеркома:
— Предполагам, че го знаете, защото сте геолози, но районът северно от реката е известен като Петролния пояс на Ориноко, където се намират всичките запаси на страната. Най-големите залежи на петрол на планетата.
— Понякога сънувам Петролния пояс на Ориноко — извика Броуди през шума на мотора и се обърна към Тейлър. — Нали, скъпа?
Тя не отговори.
Броуди погледна надолу към петролните полета, пръснати из плодородната земя. Трудно му беше да повярва, че страната се намира в такова окаяно икономическо състояние. Подобно на по-голямата част от Южна Америка, Венецуела беше благословена от природата и прокълната от хората. Тотално преебана.
Продължи да гледа през прозореца и вече можеше да различи мътните води на река Ориноко, която се извиваше като змия по земята, а в далечината зърна и Сиудад Боливар, притиснат към южния ѝ бряг. Градът беше малък, с правилна планировка, и когато се спуснаха още повече и приближиха, той започна да различава постройките, смесица от живописен колониален и небрежен модерен стил. Зад града на юг имаше по-малко обработваема земя и повече гора; Броуди си спомни, че Сиудад Боливар беше известен и като Портата към Юга: гранично селище, отвъд което имаше огромни площи рядко населена земя, туземци, джунгла — и Кайл Мърсър.
Слънчевата светлина вече изпълваше салона и той погледна Тейлър, която гледаше през прозореца от нейната страна. Запита се какво ли става в главата ѝ. Може би съжаляваше, че му е разказала за съучастничеството си в операция „Флагстаф“ — неволно, ако се приемеше нейната версия. Помисли си, че единствено актьорите се придържат към сценария. Но може би не биваше да е толкова циничен и недоверчив. В признанието ѝ се долавяше истина — макар и не цялата. Може би наистина е била влюбена в Трент; може би все още беше. И сега беше на мисия на ОКР да открие Кайл Мърсър, най-прочутия американски дезертьор и може би участник във „Флагстаф“. Така че може би тази мисия събуждаше призраци, за които Маги Тейлър си беше мислила, че е оставила в Афганистан.
Съпричастието не беше от силните качества на Броуди, но той самият беше виждал тези призраци в неочаквани моменти и на неочаквани места, така че може би между него и Тейлър имаше неизречена връзка — братството на войната. Тя определено имаше кураж. Броуди познаваше много мъже, които не биха приели тази мисия в сърцето на мрака. Мислено си отбеляза да напише блестящо похвално писмо за досието ѝ. Но тогава Домброски и всички останали щяха да си помислят, че е правил секс с нея. Значи трябваше в началото на писмото да заяви, че е нямало такова нещо. И като стана въпрос за секс, Броуди се зачуди дали Тейлър не съжалява, че е оставила момента да отмине. От зората на историята мъжете са казвали на жените: „Отивам на бой. Утре може да съм мъртъв. Хайде да се изчукаме“. Този подход имаше добра успеваемост. Но в този случай отиваха на бой заедно — по негово предложение — така че може би тя беше решила, че щом се е съгласила на опасната мисия, не е нужно да се съгласява да прави секс. Баща му веднъж му беше казал: „Ако се научиш да мислиш като жена, ще си лягаш по-често с момиче“. Добър съвет. По-добър от съвета му как се свива джойнт.